Ако сте посещавали наскоро финансираната от ООН информационна агенция IRIN сте се запознали набързо със забравените нещастия на света: репортажи за детския труд в Зимбабве, профили на безработните в Шри Ланка, ужасяващи свидетелства за етнически убийства в Южен Судан и Централно-африканската република.
Това, което липсва от хронологията на световната скръб, е нещо ново за Сирия, най-кървавата световна хуманитарна криза, пише журналистът от авторитетното американско издание Foreign Policy Колъм Линч.
През ноември Службата на ООН по координиране на хуманитарните въпроси (ОСНА), която финансира IRIN, тайно наложи забрана за коментар на своята новинарска агенция.
На мрежата й от журналисти беше издадена заповед да се прекратят всякакви репортажи за кризата в Сирия, която предизвика принудителното изселване на милиони и отне живота на над 100 000 души, по данни на ООН.
Не беше направено публично изявление, което да обяснява, защо Сирийската криза, най-голямото хуманитарно бедствие за последните две десетилетия, остава извън полезрението.
На въпрос за наложения запор върху новините за Сирия, говорителката на ОСНА Аманда Пит намекна в имейл до Foreign Policy, че IRIN е взела самостоятелно решението да прекрати репортажите си от Сирия.
„Предполагам, че след като Сирийската криза е толкова широко отразявана от централните медии по света, IRIN са се пренасочили към основния елемент от работата си т.е. новините от забравените кризи по света.”
Други служители на ООН в частен разговор отхвърлиха това обяснение, настоявайки че ОСНА е „подгонила” IRIN заради тревоги, че нейните новини могат да усложнят деликатните дипломатически преговори за достъп до сирийци в нужда, както и защото репортажите й често пъти показват недостатъците в хуманитарните усилия на ООН в Сирия, където близо 2,5 млн. души са получили минимална или никаква помощ. В месеците преди решението за прекратяване на отразяването на Сирия, ОСНА блокира публикуването на няколко репортажа, сред които един, озаглавен: „Сирийската хуманитарна операция: Изпълнена, да. Но провал? Не съвсем”
ООН се намира от месеци в сърцевината на чувствителни дипломатически преговори, насочени към разрешаването на конфликта и подсигуряването на по-голям достъп за хуманитарна помощ. Някои дипломати твърдят, че репортажите на IRIN са били покрити, за да се избегне варианта потенциално неловка история да обиди някой от ключовите играчи. Интересите на свободната журналистика могат да влязат в сблъсък с усилията на ООН да провежда тиха дипломация. На 22 януари, например, ООН ще е домакин съвместно с Русия и САЩ, дипломатическа среща на високо ниво в Швейцария, насочена към убеждаването на враждуващите страни в Сирия да обсъдят възможностите за политически преход.
На предизвикателствата пред редакционната независимост на IRIN се разширяват отвъд Сирия. Високопоставени служители на ООН са блокирали репортажи, свързани с чувствителни въпроси в Шри Ланка, Турция и Ирак, където представител на световната организация са блокирали публикуването на история, припомняща атентата срещу база на ООН, при който загиват 22-ма души.
От края на Студената война насам, ООН подкрепя журналистиката навсякъде по света, финансирайки репортери и установявайки местни радио и телевизионни операции в конфликтни зони. Ударът върху IRIN подчертава една много по-широка дилема за ролята, която играят финансираните от ООН репортери: Дали те са служители за връзка с обществеността, които работят за имиджа на Обединените нации? Или са независими репортери, които имат свободата да отправят предизвикателства към приоритетите на ООН и подкрепяните от Световната организация правителства.
Агенцията IRIN – Интегрирани мрежи за регионална информация (Integrated Regional Information Networks) – е създадена през 1995 г. в отговор на липсата на отразяване на хуманитарни кризи, разкрита в резултат на геноцида в Руанда. Идеята е да се подсилят редовните репортажи за хуманитарните кризи, игнорирани от централните медии, с цел разширяване на запознатостта на международната общественост. За агенцията в момента работят 55-ма служители и над 165-ма кореспонденти в Найроби, Банкок, Дакар, Дубай и Йоханесбург.
***
Но съдбата на IRIN е нелека последните години, като броят на служителите последните години е рязко намален. Както заради съкращения на бюджета на агенцията – от 11,2 млн. долара през 2008 г. до 7,9 млн. през 2013 г. – така и заради нарастваща намеса в редакционната независимост. Тя също така съществува в бързо променяща се медийна среда. Новинарски агенция като Reuters Alertnet вече покриват сходна тематика, а голяма част от хуманитарните служби на ООН намират директен контакт с обществеността чрез социалните мрежи, включително „Туитър” и „Фейсбук”.
Вътрешна проверка на работата на IRIN е установила, че „редакционната независимост на агенцията се е уронвала с времето”. „Съзнателната само-цензура е практикувана в почти всички бюра (на IRIN). Някои истории се споделят със служители на ОСНА или източници, преди тяхното публикуване. По-нататъшното уронване на редакционната независимост на IRIN ще подкопае ценността й на служи като платформа за защита”, се казва в доклада от вътрешната проверка. Според служители на ООН, ОСНА обмисля закриването на IRIN и рязка ограничаване на дейностите й до края на тази година.
Говорителката на ОСНА Аманда Пит потвърди, че хуманитарната служба прави пълен разбор на работата на IRIN. „Оригиналният модел от 1995 г. послужи много добре на целите си, но вече живеем в много различна среда на онлайн новини и социални медии. След като прегледът бъде завършен, предполагам, че ще имаме някаква яснота как ще изглеждат бъдещите услуги, които ще предлага IRIN”, казва тя.
В заключение Foreign Policy цитира мнението на бившия координатор на ООН по хуманитарните въпроси Ян Енгеланд, който настоява, че критичната гледна точка на IRIN към работата на Световната организация не само не го е притеснявала, но я е смятал за необходима.
„Голяма част от това, което се публикува от ООН и хуманитарните организации е толкова скучно, защото на практика е просто пропаганда: вижте колко сме велики, колко много животи сме спасили, вижте ги как се усмихват”, казва той.
„Реалността в Сирия е, че не успяваме да проникнем. Не успяваме да помогнем на обсадените общности и на хората, хванати в кръстосания огън. Както правителството, така и опозицията блокират работата на хуманитарните работници и тази история трябва да излезе”, завършва Ян Енгеланд.
