Съществуват ограничени, но растящи доказателства, че американо-иранско споразумение за ядрената програма на Техеран ще доведе до подобряване на отношенията между двете държави по други въпроси. Вашингтон и Техеран най-вероятно ще участват едновременно в кампания на ООН за подобряване на хуманитарната ситуация в Сирия.
Ако откритата подкрепа на „Хизбулла” за споразумението може да е индикатор за нещо, един от въпросите които ще останат открити ще е за ролята оттук-нататък на групировката, която американски официални лица в миналото са наричали „А-отборът на терористите” и наскоро беше осъдена отново за оказването на военна подкрепа на режима на Башар Асад. С други „Партията на Бога” не се страхува, че едно американо-иранско сближаване ще навреди на политическите й и военни връзки с Техеран.
За това помага разбира се и факта, че войната в съседна Сирия все повече отива в полза на режима на президента Башар Асад, корав съюзник, както на „Хизбулла”, така и на Иран. Сирийската армия – с помощта на части на „Хизбулла” и иракските шиитски милиции – наскоро възвърна територии в предградията на Алепо и Дамаск, докато същевременно водеше офанзива в района на Каламун, по протежение на границата с Ливан. Сирийският вицепремиер обяви тези победи на 13 ноември заявявайки, че режимът „марширува към сигурна победа”.
Касем Касир, журналист за ливанския ежедневник „ас-Сафир”, който следи отблизо партията казва, че движението вижда във военните победи възможност да възстанови „Оста на съпротивата”, която обединява цял набор от регионални актьори, противници на американското и саудитското влияние в Близкия Изток. Алиансът се състои от Иран, Сирия, „Хизбулла”, „Хамас” и египетското „Мюсюлманско братство”, разказва той – но беше разкъсан в резултат на размириците в Сирия, тъй като „Хамас” и „Мюсюлманско братство” се включиха в анти-Асад лагера.
„Хизбулла” вижда възможност да възстанови връзките между „Хамас” и режима на Асад, които бяха прекъснати след като високопоставени представители на палестинското движение напуснаха Дамаск докато бунта набираше сила в ранната 2012 г. Иран, който запази връзките си с „Хамас” въпреки неодобрението си към позицията му спрямо Сирия, е ключов играч в това усилие – факт, който няма да се промени независимо дали има или няма ядрено споразумение. „Хизбулла” е уверена, че може да върне силите на „Оста на съпротивата” до времената отпреди сирийския бунт”, казва Касир.
Други наблюдатели виждат в публичната подкрепа на „Хизбулла” за сделка в Женева продължение на заповедите, издадени от върховния лидер, аятолах Али Хаменей към вътрешните фракции в Иран да не казват нищо, което да може да навреди на преговорите. Иранските дипломати „имат трудна мисия и никой не трябва да подкопава официален представител докато работи”, заяви Хаменей по-рано този месец. Преговарящите, допълни той, „са деца на революцията”.
С подобна твърда подкрепа от страна на Хаменей, най-висшият държавник на Иран и основен ментор на „Хизбулла”, ливанското движение има всички основание да хвърли цялата си тежест в подкрепа на преговорите. „Гледната точка (на „Хизбулла”) не трябва да е учудваща, защото отразява иранските позиции”, коментира пред Foreign Policy Томас Пикеринг, бивш американски посланик в Израел и Йордания.
Каквито и да са причините на Насралла да подкрепя преговорите, лидерът на „Хизбулла” не пропусна да използва момента, за да подчертае контраста в това което нарича отслабващата подкрепа на Америка за нейните съюзници и сигурната такава на покровителите на „Хизбулла”. „Имаме двама съюзници – Иран и Сирия”, каза той. „Сигурни сме в този съюз.”