Последните няколко години на световна икономическа криза и десетилетията на беззаконие в Африка превърнаха „Черния континент” в сигурното следващо бойно поле в глобалната война срещу тероризма. Нестабилна Либия, несигурен Тунис, враждебни Алжир и Мароко – военна хунта в Египет – северноафриканското крайбрежие на Средиземно море започва все повече да тревожи Европа – не само като начална точка на смъртоносните пресичания на емигранти, но и като потенциален плацдарм за директни терористични нападения срещу „Стария континент”.
Като се добавят Афганистан, Сирия, Ливан, Израел и палестинските територии идните години не вещаят
нищо добро за спокойното съществуване на цивилизациите.
В отделни материали „Жилото” ще засяга различни аспекти на геополитическата обстановка в близката чужбина на Европа.
Франция вече плаща цената за традиционно силното си влияние в Западна и Централна Африка, превръщайки се в мишена на радикалните ислямистки групировки, които тероризират от близо десетилетие региона. Окупацията на северните части на Мали от свързани с „Ал Кайда” екстремисти, започнала през март 2012 г., завърши след решителна френска военна интервенция около година по-късно. Огромният фронт от ислямски екстремисти започна да се разпръсва по околните държави и територии, а отделните групировки се завърнаха към обичайните си действия, като някои от тях дори придобиха допълнителна известност като нигерийската „Ансару“.
Ответният отговор не закъсня – най-конкретният пример е убийството на двамата кореспонденти на RFI в края на октомври, нападението срещу търговския център в Найроби от септември, но и все по-честите отвличания на западни граждани, предимно французи, в Нигерия, Камерун, Кения, Чад.
Някои от държаните с години заложници бяха освободени (на фона на слухове за баснословни откупи, платени от Париж), за да бъдат отвлечени други на тяхно място. Последната жертва на войната на терора е свещеника Жорж Вандербюш отвлечен миналата седмица в Кения от нигерийската групировка „Боко Харам”
Френската военна интервенция в Мали тласна терористите към Централна Африка
Пред френският вестник „Фигаро” Матю Гидер, специалист по въпросите на международния тероризъм заявява, че „джихадистите” от нигерийските групировки „Боко Харам” и „Ансару”, които воюваха в Мали, пренасят към Централна Африка, използвани от групировката „Ал Кайда в Ислямски Магреб” (АКИМ).
Какво се крие зад групировката „Ансару”?
„Ансару” означава буквално” защитниците на мюсюлманите в страните на чернокожите. Първата комуникация, отнасяща към групировката беше получена през януари 2012 г. „Ансару” е основана от дисиденти от нигерийската ислямистка секта „Боко Харам”. Групировката се смята за част от халифата Сокото, основан през ХІХ век. Империята Сокото е покривала севера на Нигерия и части от Камерун. „Ансару” счита себе си за панислямистка транснационална организация, обратното на „Боко Харам”, която има локална цел: създаването на ислямска държава в Северна Нигерия. „Ансару” се различава от Нигерия и в оперативните методи: отвличането на западни граждани. След създаването си през 2002 г. „Боко Харам” дълго време стоеше настрана от вземанията на заложници – от една страна, защото противоречи на принципите на джихада и от друга страна, защото групировката не искаше да наподобява на престъпните организации, които практически всеки месец отвличат служители на петролни компании в делтата на река Нигер. За „Ансару” отвличанията са единственият начин за привличане на внимание към каузата на ислямистите в Нигерия. През март 2012 г. групировката отвлече няколко чужденци, работещи в строителния сектор, след това Франсис Коломб, един американски дипломат и френското семейство Мулен-Фурние. „Ансару” се сдоби с известно влияние, което привлече елементи от „Боко Харам”. Под натиска на членовете си и конкуренцията, „Боко Харам” също се захвана с отвличания. От юни насам забелязваме двете групировки да си сътрудничат понякога в този тип операции. Както при отвличането миналата седмица на отец Жорж Вандербюш.
Защо французите са винаги основната цел на въоръжените ислямисти, дори в англофонска Африка?
Защото Франция е единствената страната, в която взиманията на заложници се политизират. Лидерът на „Ансару” е горд, когато френският президент се обръща към него. Това увеличава и стойността на дадения заложник. В началото „Боко Харам” и „Ансару” не искаха откупи. Искаха да разменят заложници срещу членове на семейства или кланове. За пример семейство Мулен-Фурние, които бяха освободени срещу близките на известен брой лидери на „Ансару”. Сега тези групировки искат пари. Видяха в Сахел, че отвличанията могат да носят голяма печалба. „Ансару” си каза, че е направила правилния избор, след като никога досега не се е говорило толкова за групировката.
Какви са връзките между „Ансару”, „Боко Харам” и „Ал Кайда в Ислямски Магреб”?
Преди март 2012 г., т.е. преди „джихадистите” да установят контрол върху севера на Мали, тези групировки поддържаха идеологически отношения. Оказваха си подкрепа чрез комюникета. Водачът на „Боко Харам”, Абубакар Шекау, изпраща хора за подготовка при сомалийските милиции „Шебаб”. Обратът настъпва след март 2012 г. Елементи от „Боко Харам” се включват в бригади на АКИМ в северните части на Мали. Те се виждат на записите, които се разпространява АКИМ. През януари Франция се намеси военно в Мали и нигерийските „джихадисти”, които се сражават за АКИМ, туарегите и другите ислямистки формирования се прибират у дома. Там настъпва схизмата между „Ансару” и „Боко Харам”. Може да се каже, че истинският наследник на АКИМ в Централна Африка е „Ансару”. Френската военна намеса имаше като ефект да отслаби значително радикалните групи в Западна Африка и Сахел, в полза на тези от Централна Африка. Тя просто измести заплахата на джихадистите на юг.
„Боко Харам”, „Ансару”, АКИМ, колко са на брой?
„Боко Харам” наброява няколко хиляди души, 30 000 според нейния основател Мохамед Юсуф, убит през 2009 г. Спрямо населението на Нигерия от 170 милиона жители, от които 70 млн. мюсюлмани, това е нормално. Едновременно с това сме изправени пред бунтовническо движение. За сравнение в Алжир, Въоръжените ислямистки групировки (бел. ред. – през 1990-те) наброяваха между 20 и 25 000 души. „Ансару”, в своето начало имаше няколко стотици последователи, които днес са между 2000 и 3000 души. АКИМ, преди френската интервенция, беше 1 500 души. Днес остават около 500.
