Лидерите на шест държави, съставящи Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) са се споразумели по време на годишната си среща миналата седмица да „намалят темпото” по отношение на създаването политически Съюз, съобщава катарската телевизия Al Jazeera.
Предложението, внесено изначално от краля на Саудитска Арабия Абдуллах преди две години, се обсъжда на фона на активната политика на размразяване на отношенията със Запада, която води президентът на Иран Хасан Роухани, припомня медията.
Едновременно с това концепцията за съюза – и степента на политическа, икономическа и военна интеграция – остава доста мъглява, коментира Дахлия Холаиф, наблюдател на Al Jazeera,
като посочва че на искането за коментар от страна на медията, генералният секретар на GCC е отговорил, че темата за съюза „все още се обсъжда”.
Идеята за създаването на съюз, представена като ключов въпрос за обсъждане по време на срещата на върха на GCC в Кувейт миналата седмица, е било временно загърбено, заради отказ в последния момент на султаната Оман. Въпреки това според окончателното официално комюнике от срещата на шестте държави в организацията – Кувейт, Саудитска Арабия, Оман, Бахрейн, Катар и Обединените Арабски Емирства – „министерският съвет се е съгласил да продължи обсъжданията на саудитското предложение”. От своя страна бившият директор на разузнаването на Саудитска Арабия, принц Турки бин Фейзал е заявил, че позицията на Оман няма да спре съюза от създаването му, посочва още Al Jazeera.
Докато някои наблюдатели на събитията в региона определят срещата на върха като провал, отбелязвайки че нито едно сериозно решение не е било взето, други го смятат за успешен, тъй като не се е стигнало до по-широк конфликт между най-голямата икономика в GCC, Саудитска Арабия, и по-малко влиятелния Оман.
Al Jazeera посочва, че няколко дни преди срещата в Кувейт оманският външен министър Юсеф бин Абдуллах е заявил, че страната му се противопоставя на създаването на съюз и ще напусне GCC, ако останалите членове продължат с плановете си. Коментарите на Абдуллах следват изказване на саудитския му колега Низар Мадани, в което съюзът е описан „вече не като лукс, а като стратегическа необходимост”.
Съветът за сътрудничество в Персийския залив е създаден през 1981 г., за да се противопостави на възхода на шиитската република в близкия до страните основатели Иран. По същият начин идеята за Съюз в Персийския залив е формулирана като начин за контриране на рисковете за предимно сунитските монархии в GCC, като бунтовете от Арабската пролет и проникването на „Ал Кайда” в съседни страни като Ирак и Йемен.
Но разпределението на силите се е променило доста от 1981 г. насам, което заплашва мечтата на саудитския крал Абдуллах, коментира Al Jazeera. Докато Рияд все още е най-силния играч в региона, по-малките му партньори водят доста различни курсове на външна политика, което често е дразнело саудитското кралство, посочва телевизията.
Например когато Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ отказаха подкрепа на Египет, докато не бъде свален ислямисткия му президент Мохамед Морси, Катар беше най-яркия поддръжник на него и на правителството на „Мюсюлманско братство”. И докато Саудитска Арабия и Бахрейн обвиняват Иран че подклажда размирици сред шиитските общности в Залива, а ОАЕ твърди, че Техеран е окупирал три техни острова, Кувейт, Катар и Оман поддържат приятелски отношения с ислямската република.
Наблюдатели коментират пред Al Jazeera, че в регионален план политическият пейзаж се мени изключително бързо, което кара ОАЕ, Катар, Кувейт и Оман да търсят възможността за запазване на повече гъвкавост. И докато Кувейт и ОАЕ споделят притесненията за влиянието на Саудитска Арабия в региона, тихият Оман е най-ожесточеният противник на съюза.
Султанатът винаги се е държал като аутсайдер в GCC, заради географското му положение, историята, възгледите на самия султан, както и не на последно място религията, посочват наблюдателите. В Оман са практикува форма на ислям, наречена „ибади”, която не се причислява нито към сунитското, нито към шиитското течение.
Оман същ така беше посредник и домакин в тайните преговори между ирански и американски дипломати, които доведоха до подписването в Женева на 24 ноември на споразумение за ядрена деескалация на Иран. Друга причина султанатът да не иска да се включва в Съюза е, за да остане независим от един разпадащ с GCC, в резултат на промяната на курса на Техеран.
ОАЕ, където живеят 400 000 иранци и Кувейт, където 30 % от населението са шиити, също са изказвали резерви по отношение на съюз със Саудитска Арабия, по всяка вероятност заради страхът от попадане под влиянието на по-голямото кралство.
Шестте държави от GCC, които контролират 40 % от световните запаси от петрол, в миналото не успяха да постигнат споразумение за обща валута. Много малък напредък е постигнат и по отношение на създаването на митнически съюз, общ пазар и железопътни мрежи, които да свързват държавите от организацията, коментира Al Jazeera.
Въпреки малкото общи позиции по време срещата на върха в Кувейт, участниците са се споразумели да увеличат подкрепата си за инициативата „Щит на Полуострова”, обединеното военно командване на страните от GCC, използвано за потушаване на безредиците в Бахрейн през 2011 г., по време на Арабската пролет.
В исторически план монархиите от Залива винаги са разчитали на сътрудничеството си със САЩ във военната сфера, що се отнася до отбранителната им сигурност. Министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл, беше наскоро на обиколка в региона, за да успокои съюзниците, че растящият американски вътрешен добив на петрол и стоплянето на отношенията с Иран няма да навреди на връзките с тях.
Експертите, с които разговаря Al Jazeera посочват в заключение, че Иран може и да използва международното си отваряне, за да всее раздори между страните от GCC. При всички положения идеята за политически съюз на страните от Персийския залив остава на масата и най-късно до няколко месеца отново ще бъде обект на обсъждания на високо ниво, изтъкват те.
