Да говориш за смисъла на Осми март все едно да питаш на 14-ти февруари: „А вие какво ще празнувате – Св. Валентин или Трифон Зарезан ?” и така година след година – не до втръсване! До оглупяване ! По принцип старателно се въздържам да не се включвам в папагалската симфония покрай празниците, но днес попрекалих с емоциите и ще направя изключение.
Чудя се кое е по-досадно – да четеш статии на жени, посветени на Осми март, или да четеш статии на мъже, посветени на Осми март. Тъкмо реша, че тази година нежната половина на човечеството се е справила по-добре с гневните изблици и захаросаните мъдрости, и вземе че ми попадне нещо, написано от мъж.
Последният беше надминал всички досега. Почувствах се колкото поласкана, защото все пак признаваше, че половете са равни, толкова и леко смъмрена. Стана ми ясно, че никой не ми е виновен, че съм се родила жена, че това не основание да претендирам каквото и да било, а също и че на практика е възможно със собствените си усилия да предотвратя всякаква бъдеща дискриминация и насилие срещу мен, като напр. започна да взимам уроци по айкидо. Накрая благородно ми подари свободата на избор, но с ефирността на мъдрец от Изтока, намекна, че бремето на свободата е тежко и не всеки може да го понесе.
Божичко! А е възможен един друг свят! Свят, в който не се налага да си говорим за дискриминация, в случая – срещу жените, просто защото такава не съществува. За тази цел всички трябва да сме еднакво силни /не само физически/, но за съжаление еволюцията не се е запътила натам.
Дотогава или ще ни се налага да си проправяме път с юмруци, или да се опитваме да „влезем в чуждите обувки”. Без да си влязъл в тези обувки, няма как да даваш акъл на този, който ги носи, какво да направи с тях, за да подобри положението си, а и доста често обувките са си съвсем наред. За да не се издам, че съм се подразнила от въпросната статия, ще демонстрирам малко класа, като пиша според собствения си опит.
От доста време упражнявам професия, която е дотолкова феминизирана, че ми е нужен огромен „шанс”, за да се почувствам обект на дискриминация. И все пак, под това топло слънце, на тази красива планета, се случват невероятни неща. Колкото и да взимаш предпазни мерки, пред теб някой ден все ще се озове някой жалък тъпанар, който ще пробва жалките си номера.
И на мен ми се случи веднъж, натрих му грозноватата физиономия, край на историята. За „компенсация”, достатъчно често към мен са се обръщали жени, чиито половинки, като награда за това, че са им родили и изгледали деца, че са им слугували в къщите, са им са се отблагодарявали с най-различни подаръци, някои от тях – доста тежки.
Идвали са също и жени, разигравани като маймунки от шефчетата си, които имайки ги, вероятно, за твърде глупави или страхливи, са ги лъгали с парите, заплашвали и какво ли още не. Та така, мили ми приятелю, автор на осмомартенски статии. Дай им някой съвет на тези женици, белким се оправят! А междувременно, аз ще давам „съвети” на техните половинки и шефчета и ще си празнувам Осми март. А, да – и 14-ти февруари също!
