Ако не знаете какво е мюре, можете да спрете да четете тук и съответно да не натоварвате излишно мозъчната си клетка с текста по-долу. С наближаването на избори – било то общински, парламентарни, или европейски, политическия живот в България закипява като добре ферментирали джибри на път за селска казанджийница. И също, както при добре познатия процес на варене на джибрите, при процеса на провеждане на избори изненади не се очакват.
Поради традиционната непросветеност на нашия електорат (и малкото просветени у нас гласуват с краката си), тактиката на използването на „мюре“ е доказала се през годините печеливша практика на нашенските парапартийни формирования – защо не ги наричаме партии е тема на друго, макар и свързано, изследване. Още в зората на родната „демокрация“, веднага след транс-сексуалното превъплъщение на бащиците на народа в бременна майка-столетница (особеност № 1: няма значение момиче или момче, при всяко положение ДС е*е), станахме свидетели на раждането чрез секцио на мюрето-първак – формирование широко афиширано като застъпник на интересите на малцинствата в България, но де-факто ръководено от „сътрудници“ на репресивния апарат на доскорошната официална диктатурка, понастоящем диктатурка в(на) сянка.
Тук бихме могли да направим алюзията с офицери от СС, които създават организация за защита на правата на евреите в Германия; работата е там, че за разлика от евреите нашите малцинства си ги припознават и обичат (особеност № 2: бий ме, обичам те!). Няма нищо смешно – ако мога да перифразирам популярното по онова време нереализирало се мюре Георги „Жорж“ Ганчев – не се смей българино аз съм ти брат, ако не съм ти брат съм женен за сестра ти! Да се върнем на мюрето-първак – то се оказа с висок градус, най-успешният проект на доскорошната официална диктатурка и неоценим инструмент при електоралния риболов, отговорен за подсигуряването една твърда една-десета от електоралния улов, способен на репродукция и пускане на собствени мюрета – за прегледност ще ги наречем под-мюрета (или мюре на мюрето), както наскоро демонстрира.
Последва период, когато и отвъд-океански рибари се опитаха да пускат свои мюрета, но те се оказаха без ослушващи се в тръстиката играчи (на гюме) и скоро мюретата им бяха безвъзвратно потопени или взети „на абордаж“. Но пък и чуждоземните рибари не приеха този факт кой-знае колко тежко, за тях родния електорален улов вече не си заслужаваше усилията – по-добре им се струваше да се договорят с вече утвърдилите се в тръстиката играчи. Осъзнаха грешката си по-късно, но както се казва: късно е либе за китка! Естествено и логично, назря работата за миграцията на кралските гъски – съответно бе настанал и моментът за пускането на короновано мюре. То се оказа, макар и не така успешно и устойчиво като мюрето-първак, изключително ефективно и изкара цели два сезона преди да загуби своя електорален чар. Свърши много работа, и въпреки че се наложи да му се изтърпят някои своеволия, докара дванадесет кралски лебеда над родната кочина. Те така и не кацнаха, но самият факт, че направиха няколко кръгчета над кочината, даде достатъчно електорална надежда на обитателите й. Както се казва, реализирахме!
Естествено и логично отново, започнаха да се появяват проблеми. Новото евро-мюре на столетницата, в следствие на поколенията близкородствено размножаване, се еманципира и отплува в другия край на езерото, където се опита да засади собствена тръстика, в която да инсталира верни нему играчи. Настана време разделно и на майката й се наложи да предприеме крути мерки спрямо еманципираното си евро-мюре – с безапелационната жестокост на древно-елинско божество поглъщащо децата си тя разкачи акумулатора от лодката и го пусна в езерото. Това й крайно действие неизбежно доведе до изтреблението на голяма част от електоралния улов – не само на еманципираното евро-мюре, но и на нейния собствен. Както често се случва в живота, неприятностите не идват сами – не стига слабите перспективи за улов този сезон, но и отдавна низвергнат поради опортюнизъм роднина, в духа на добрите стари семейни отношения, си разпъна електоралния прът, за да лови в съседство. (Особеност № 3: Каква безпринципност, какво безочие!)
Разбира се, столетницата нямаше да е столетница, ако не криеше в майчинската си утроба-попски-ръкав, откъдето са се изтърколили както големи зрели тикви, така и малки крехки тиквички, поне още няколко номерца. (Особеност № 4: Възрастта на дадено формирование няма нищо общо с късмета, а с умението му да играе мръсно – готовността и желанието за това изобщо не са предмет на дискусия, а необходимост!) Поуката е взета: времето на „големите удари“ – мюрето-първак, коронованото мюре, еманципираното евро-мюре, е безвъзвратно отминало. Сега са необходими множество мини-мюрета за еднократна употреба, само за по един сезон – така грешките на растежа сред предишните поколения мюрета ще бъдат удавени като нежелано котило в близката бара, а заедно с тях ще „отече“ и така неприятния роднина с настръхналия електорален прът от съседната тръстика. Нежеланието да се компенсира за добре известното им „количествените натрупвания водят до качествени изменения“ не е в следствие на старческата деменция на столетницата, а добре пресметнат ход, целящ да заложи кратък живот и генетична неспособност за репродукция у следващото поколение мини-мюрета. Нещо като механизъм за самоунищожение на мюрето в края на сезона. Всичко това е ясно и дори не е толкова притеснително – и през това ще минем.
Истински притеснителният извод от настоящето изследване е, че отиграният по този начин тазгодишен риболовен сезон, за разлика от предишните сезони, не оставя перспектива за свободно отиграване на следващия сезон. Подобно отиграване на тазгодишния сезон оставя единствено възможността за затваряне на цикъла и връщането към модела на „диктатурката“, където мюре просто не е необходимо повече – в гьола отново са се настанили обезверяване, безнадеждност, примирение, стаден инстинкт и паметник на Ленин, където всеки на определена дата да постави цветя върху гроба на без време отишлия си недоносен свободен български дух. Да ви е честит новия риболовен сезон, и наслука! Не се подигравайте на мюретата – ще дойде ден, когато всички ще плачем за тях!
За автора: Сътрудник Мисирков, понастоящем даскал в столична прогимназия, баща на Хан-Крум, Фашизъм, Комунизъм, и Демокрация (синовете – щастливо бракувани с деца; последната – стара мома, остана неопрашена, търси жених)
