Неадекватността на родните управляващи да създадат реална конструктивна позиция на България по задълбочаващата се криза в Украйна удари ново дъно тази седмица, след като министърът на външните работи на България Кристиан Вигенин заяви в интервю за кремълската агенция ИТАР-ТАСС, че София „ще направи всичко зависещо от нея, за да гарантира изграждането на газопровода „Южен поток”. Нещо повече! Според българския „първи дипломат” в страната ни цари „единомислие не само между органите на властта, но и между управляващи и опозиция” по въпроса за необходимостта от изграждането на руската тръба.
Новата „разтърсваща” позиция на София идва само седмица след като Европейския парламент прие резолюция, в която настоя за спиране на строежа на газопровода, като част от обща стратегия за намаляване на енергийната зависимост на ЕС от Русия. В контекста на продължаващата криза в Украйна, документът на ЕП също така подчертаваше необходимостта от „силна обща политика за енергийна сигурност” на страните от ЕС, както и диверсификация на източниците на енергийни ресурси.
Тази трактовка обаче видимо е била разчетена превратно от стратезите в кабинета „Орешарски”, защото
според министър Вигенин в настояването си за изграждането на „Южен поток”, управляващите поставят „на първо място интересите на европейските граждани, в това число и българските”. Ценността на проекта била всъщност в осигуряването на алтернативно трасе за руския газ, за да не става суровината зависима от преминаването си през транзитни страни. Според външния министър, приетата от ЕП резолюция е плод на емоциите на евродепутатите и не трябва да й бъде отдавано голямо значение.
Интересно съвпадение е, че интервюто на министър Вигенин се появява почти по едно и също време със статия на министър-председателя на Полша Доналд Туск в авторитетното издание „Файненшъл Таймс” от 22 април, в която той предлага създаването на „Енергиен съюз”, който да гарантира доставките на суровини и намали зависимостта от руски газ. В изложения си план полският премиер говори за общ орган на ЕС, който да закупува природния газ за всичките 28 страни членки, с което да се сложи край на системата, при която руския газов мастодонт „Газпром” договаря различна сделка с всяка държава поотделно.
И макар София и Варшава да са на едно мнение за „трайната зависимост” на част от държавите-членки, предимно от Източна Европа, от руски газови доставки, докато министър Вигенин възхвалява предимствата на „алтернативното трасе”, премиерът Туск предлага въвеждането на „механизъм на солидарност” между страните от ЕС, който да се използва в случай на заплаха от спиране на суровината.
Общата визия на полския премиер видимо се разминава в астрономически величини с разбиранията на правителството в София за бъдещето на отношенията с Москва. Както на национално, така и на европейско ниво.
Най-забележителното, разбира се, е фактът, че докато Изтокa и Западa в Европа се разминават на фундаментално ниво в концепциите си за „твърд” и „мек” подход спрямо Русия, България избира да е в позицията на трайно зависима от външен фактор страна, която се бори да затвърди зависимостта си.
Предвид разбиранията на политическата ни класа за „господарите от чужбина” – Москва, Брюксел, Вашингтон – на които се отдава почит и предава суверенитет, може би идеята на Доналд Туск за извеждането на енергийната политика от компетенциите на националните правителства и отдаването й за управление от ЕС ще е едно добро решение за в бъдеще.
