Може ли Китай да постигне величие по мирен път? Не може, смята проф. Джон Миршаймер от университета в Чикаго, САЩ, цитиран от китайското издание „Хуанцю шибао”. След като САЩ се превърнаха в регионален хегемон, те започнаха активно да възпрепятстват появата на силни играчи на други места. По подобен начин се отнасяха и с Германия, и с СССР, и с Япония. САЩ не желаеха да ги притеснява силна държава от друг регион, което е и същността на доктрината Монро. И ако все пак някой се осмеляваше да „хвърли ръкавица”, ние го преследвахме, и към Китай отношението ще бъде същото, прогнозира професорът по политически науки и международни отношения.
Китай е страна с блестяща история. Превръщане й в световен хегемон се подчинява на желязна логика. И КНР може да представи своя доктрина „Монро”: ставайки най-силната държава в региона, Китай няма да бъде заинтересуван да допуска Америка в своето „наследствено имение”.
Конфликтът ще настъпи заради Тайван или Корейския полуостров
И действително, нима пренасянето на стратегическия акцент в Азия не е опит да се ограничи растежа на Китай и да му се попречи да стане регионален хегемон? Ето защо войната между Китай и САЩ е трудно да бъде избегната. Конфликтът е напълно вероятен – било заради Тайван, било заради Корейския полуостров. Лицемерието на САЩ се състои в това, че говори за толерантност по отношение на Китай, а в действителност не може да допусне китайско развитие. В крайна сметка, сценарий, при който САЩ и Китай се срещат на бойното поле, се оказва напълно вероятен.
„Хуанцю шибао” представя мнението и на Ян Сюетун (директор на Института за международни изследвания към университета Цинхуа в Пекин): Бидейки реалист, в много отношения аз съм съгласен с Миршаймер. Съгласен съм, че и Китай, и САЩ желаят да бъдат №1 в света, и споделям мнението, че Китай трябва да постъпва отговорно и предпазливо, като се въздържа от гръмки действия и изказвания. Относно стратегическия избор на Китай и САЩ обаче, нашите мнения се различават. Не е сигурно, че Китай ще тръгне по същия път, по който и неговият съперник, а и самите САЩ имат други варианти освен сдържането на Китай. Може би дори САЩ разполагат с повече стратегически варианти, отколкото Китай, по пътя към световното господство.
Добросъседски отношения
Китайският лидер Си Цзинпин отбелязва, че дипломатическите отношения между съседни страни следва да създават благоприятни условия за възраждането на нацията. Цзинпин е за задълбочаване на добросъседските отношения, в икономически план насърчава идеята за „морски Път на коприната” и „икономически пояс на новия Път на коприната”. Подобен подход се отличава от това, което е било по-рано, това е нещо съвършено ново. По-рано в нашата външна политика винаги се е усещало превъзходството на САЩ. Когато Америка е имала конфликти с наши съседи, ние винаги сме се съобразявали с нея. И откъде сега да си намерим доброжелателни съседи?
Китай смята, че за облекчаване на сътрудничеството, партньорите следва да се стремят не към взаимно доверие, а към общи интереси. По този начин дори да възникне разногласие, може да се вземат превантивни мерки и да се предотврати възникването на реален конфликт.
Как Китай да постигне приятелство с други държави? Пътят към истинските приятели е взаимната помощ. Китай трябва да провежда такава политика, която да позволява и на приятелските държави да извличат изгода. Точно това значат и „разпространяване на добро отношение към съседните страни” и „общата съдба на цялото човечество” (лозунги от 17-ия конгрес на Китайската комунистическа партия – бел. ред).
Китай трябва да бъде един вид „добродетелен управник”. От гледна точка на настъпателния реализъм, моралът може и да е безполезен, но нравственият реализъм разглежда морала като един от съставните елементи от реалната мощ на една държава. И именно благодарение на това една държава може да задълбочава отношенията със съюзниците си, да има нови приятели зад граница, а вътре в самата държава – поддръжката на народа.
Война или мир
През 50-те и 60-те години на миналия век Китай бе много слаб, обаче участваше активно във военни конфликти. Но после, с течение на времето и икономическия ръст, Китай все по-малко искаше да прибягва до оръжието и КНР стана най-мирната от големите държави на планетата. По този начин се проявяваше склонноста на Китай към мирен възход.
Но стремежът към мирен възход ни най-малко не означава, че Китай търпеливо ще понася всичко, или се страхува да употреби оръжие. Мислите на Си Цзинпин относно „предела” в политиката са точно в тази насока. Китайският външнополитически курс сега има основни принципи, долна граница, сформирал е свои особености. Изхождайки от всичко това, не изключвам Китай да бъде въвлечен във война, но не отричам и това, че Китай има шанс да постигне величие по мирен път.
Между Китай и САЩ открита война не може да има, най-малкото защото, първо, съществува ядреното оръжие. Щом атомните бомби са могли да предотвратят война между САЩ и СССР, то, естествено, те ще могат да удържат от война Китай и САЩ. Второ – глобализацията. Степента на икономическа зависимост между държавите днес е много по-голяма, отколкото преди Първата световна война. При това ролите, които играят глобализацията и икономическата взаимозависимост, малко се различават. Глобализацията повишава степента на чувствителност по отношение на взаимната зависимост, но в същото време понижава уязвимостта на такива отношения. В крайна сметка и двете страни не само много предпазливо подхождат към въпроса за обявяване на война, но и особено не се стремят към нея, обобщава Ян Сюетун.
