Декември 2009 година – Яне Янев остана партиен лидер без парламентарна група. Свикналият да сменя местата си в пленарна зала през годините Марио Тагарински напусна тихомълком своите. Абдикацията му по памучни чорапи пръсна групата на РЗС и остави хората на Янев да се лутат като свободни електрони – без право на председателско и зам.-председателско място в комисиите и без особена тежест на думата им.
Декември 2011 година – Волен Сидеров остана на долния праг на парламентарния екзистенц. Поредицата отиващи в независимост националисти осигуриха удобство на управляващите тогава ГЕРБ, които нямаха мнозинство от 121 депутати и лавираха в търсенето на подкрепа към своите 117 гласа.
Декември 2013 година – Бойко Борисов се озова с двама депутати по-малко в рамките на седмица. Слабо изявените в пленарна зала, но пък познати на прокуратурата Георги Марков и Светлин Танчев избраха партийната свобода в парламента и станаха независими. Така в Народното събрание отново стана уютно за управляващите без мнозинство – този път БСП и ДПС.
Макар че липсата на двама не поставя под въпрос пленарното съществуване на ГЕРБ, събитията от началото на месеца показват, че политическият „Дядо Коледа” идва веднъж на две години, а подаръкът, който носи, е завит със старата хартия и закичен със старата панделка.
Калъпът също не се различава. През последните години се наложи моделът, в който партийната независимост се обезпечава през депутатската.
Някъде преди Коледа някакви депутати, малко известни с ораторски прояви, откриват несъвместимост с лидерите си (или поне това е официалната версия). Слагат ските, скачат на шейната и се изпързалват до онова безгравитационно пространство в Народното събрание, където немият им глас става висок за онези, които знаят как да го настроят. Услуга за услуга.
Обикновено разривът е в партии и опозиция, където се започва една всеобща демонстрация на силна изненаданост от случващото се, последвана от тежка увереност в светлото бъдеще. Казано разговорно – предателите вън! Гарантира се сплотеност и здравина вътре в осиротялата конкретна група и се преминава във външна атака. Откриват се дългите ръце на този и приложеният натиск от страна на онзи – редовно лидери сред управляващите.
И докато в предишните години субсидията следваше мигриращите депутати, след промените в правилника на НС от лятото, днес си говорим за друга математика.
С напускането на Марков и Танчев депутатите на ГЕРБ от 97 станаха 95. В същото време БСП и ДПС, които разполагат със 120 гласа по принцип, но със 119 реално, тъй като Делян Пеевски чака пореден месец Конституционният съд да го прати в пленарна зала, вече няма да имат такава нужда от „златния пръст” на „Атака”, за да съберат кворум. Така триковете на ГЕРБ с игра на „влез-излез” стават с почти нулева стойност.
Сметнатият комфорт все пак е условен, тъй като не е рядкост някой депутат да се успи или да пропусне заседание на парламента.
С наближаването на празниците, които в парламента се оказват чудо за едни и кошмар за други, няма да е особена изненада, ако коледният подарък за ГЕРБ придобие и по-големи размери.
*Кадрил е западноевропейски средновековен танц, в който участниците непрекъснато сменят партньорите си. Изразът често се използва за описване на политически взаимоотношения, служебни рокади и др.
