Няколко часа след като подаде оставка на 28-ми януари, украинският министър-председател Микола Азаров натовари съпругата и багажа в частният си самолет. Всеки би си помислил, че ще се засили към Русия, чието влияние върху Украйна пламенно защитаваше. Но вместо това бившия премиер избра да прекара няколко дни в Австрия. Изненадващ избор, предвид убежденията, които демонстрираше през последните месеци. Страната, освен че е част от Европейския съюз, който той толкова осъжда, разрешава дори хомосексуалните бракове – „упадъкът” от който толкова страхуваше бившия украински премиер да не навлезе в родината му.
С тези думи започва разширен репортаж на журналистката Гаел льо Ру за френската новинарска телевизия France 24, посветен на тесните връзки, които поддържа украинският висш политически елит с Австрия.
Във Виена Микола Азаров има сериозни контакти. Синът му Олексей, украински депутат, между другото, притежава вила, известна с високия си лукс. Съпругата му, въпреки че се води домакиня и освободена от данъци в Украйна, развива печеливш бизнес. Има големи инвестиции в сектора на луксозните стоки, посредством комплексна и сенчеста мрежа от компании …. За някои от които, ако се вярва на официалните им статути, са пряко свързани със скандалните братя мултимилионери Андрий и Серхий Клуйев, които пък са съююзници на президента Янукович.
Янукович и неговото „семейство”
Братята Клуйев, богати индустриалци от региона на Донецк (където е роден и Виктор Янукович), са ключови личности за украинския политически пейзаж. Единият, Серхий, е депутат от управляващата Партия на регионите, докато другият, Андрий, беше до края на януари директор на съвета по национална сигурност. Името му е омразно на площад „Майдан” в Киев, епицентър на анти-правителствените протести от 21 ноември 2013 г. Той се смята за отговорен за полицейското насилие срещу демонстрантите.
Според различни дипломати, това е и причината Вашингтон да му отнеме американската виза, в рамките на насочените санкции срещу конкретни членове на украинския режим. Но Андий Клуйев не беше отстранен от властта, а напротив: след оставката на премиера и разпускането на правителството в края на януари, той беше назначен за директор на президентската администрация. Мъжът се вглежда и в поста на министър-председател.
France 24 цитира мнението на базираната във Франция украинска журналистка Алла Лазарева, според която от идването му на власт през 2010 г., Янукович е отстранил няколко души на ключови постове, за да назначи свои верни хора. По този начин украинският президент е създал около себе си истински клан, съставен от хора, произхождащи предимно от Донецкия регион, свързани или с неговите, или с тези на сина му Александър, бизнес-интереси.
Не е учудващо тогава, че братята Клуйев са свързани със сделките на семейство Азаров. Всичките са част от „семейството”. Микола Азаров, дясна ръка на Янукович от дебюта му в политиката насам, е истински стожер. Според Алла Лазарева става въпрос за „сенчест клан, основан на лични връзки и организиран като мафията” – „клептокрация”, благодарение на която се „заграбват украински пари от страна на олигарсите”.
Виена – разпределителна станция на мръсните пари
И ето къде Виена, само на два часа полет от Киев, заема мястото си в схемата на Янукович. Братята Клуйев и семейство Азаров не са единствените украинци, които обитават бизнес-квартала на Виена. Защото Австрия е коз, от който малцина олигарси могат да се откажат: тя приема с определена доброжелателност – и почти пълна секретност – техните повече или по-малко мръсни пари, техните компании със съмнителни финансови схеми и огромните им инвестиции в недвижимо имущество.
„Австрийската данъчна и правна система са достатъчно удобни за създаване на предприятия е инвестиране в недвижимост за богатите украинци”, посочва Алла Лазарева. Според нейно разследване, публикувано в австрийското списание Format, Виена е само разпределителна станция за украинските авоари, които след това са насочвани към Вирджинските острови, Кипър, Панама и американския щат Делауеър.
Освен през Австрия – Швейцария, Лихтенщайн и Великобритания, са другите основни „трасета” за парите, натрупани от украинските олигарси. Примерите са хиляди. Данъчните и банковите предимства на Австрия са привлекли и Дмитрий Фирташ, украински газов и транспортен магнат, на когото бившия премиер Юлия Тимошенко дължи „съдебните си затруднения”. Там той е основал една дискретна компания Group DF, за която работят двама души.
Малкото дружество беше привлякло вниманието на неколцина журналисти през 2011 г., когато по време на посещение в резиденцията на Янукович бяха забелязали внимателно подредени по рафтове папки с името „Group DG, седалище Виена”. В последствие е установено, че става въпрос за фасадна компания, с подразделения в Швейцария, Кипър и Таджикистан, всички собственост на украинския милиардер.
Удобната дача
На няколко крачки от седалището на Group DF се намира друга компания, натоварена с управлението на най-малко един от личните имоти на Янукович – удобната „дача” с площ от 620 кв.м., наречена „Межгорие”, има плувен басейн център за водни спортове, и е разположена в парк от 137 хектара, недалече от Киев. Наемът на подобен имот е истинско чудо за Янукович, механик по образование, който е декларирал през 2011 г. годишен доход от 80 000 евро.
По времето на СССР тези 137 хектара са били собственост на държавата. При независимостта през 1991 г. имотът е приватизиран, след което закупен обратно няколко години по-късно от предприятие от Донецк, което е част от консорциум компании, със седалища във Виена и Лондон и водещи към … Виктор Янукович. Което пък, според различни независими журналистически разследвания го прави не наемател, а собственик на дачата. Личното богатство на украинският президент се предполага че възлиза на около 150 млн. евро.
До наши дни компанията Euro East Beteiligungs, която е последният собственик на 99,7 % от имота, се помещава в скромен офис във Виена. Но украинците могат да са спокойни: през 2010 г., по време на компанията си, Янукович твърдеше, че „няма по-прозрачен човек” от него в Украйна. Което не е било пропуснато от световната правозащитна организация Transparency International, която в класацията за корупция през 2013 г. постави Украйна на 144 място от 177 възможни, на една и също позиция с Централноафриканската република, завършва France 24.
