Каквато и малка прилика с легитимността да е имал конституционният ред в Босна и Херцеговина до преди седмица, всичко се изпари в петък вечер. Трима президенти на Босна и Херцеговина, две общности, една специална област, десет кантона и международно назначения Върховен представител – цялата тромава бюрокрация – станаха свидетели на щурмуването на правителствените сгради в Тузла, Сараево, Зеница, Бихач и Мостар. В Резлутта на това най-малко две регионални правителства се разпаднаха в кантоните Тузла и Зеница-Добой. Това, което започна като местен протест срещу приватизационен проект в сряда в Тузла, в петък вече беше общ социален бунт.
Така започва коментарът на Ясмин Муянович, анализатор за телевизия Al Jazeera, кандидат-доктор в университета в Йорк, който защитава своя теза изказана за телевизията преди две години, че „Босненска пролет” е единствената надежда на страната за по-светло бъдеще.
Сега пролетта е тук, а с нея и бурите, пише авторът.
Вече близо две десетилетия гражданите на Босна и Херцеговина изнемогват под администрацията на коварен заговор от политически олигарси, които използват етно-националистка реторика , за да прикриват грабежа на публичните финанси на страната. Официалното ниво на безработица е замразено от години на 40 %, докато сред младите тя достига 57 %. Съмнителни приватизационни схеми разграбиха някога печелившите индустрии в Тузла и Зеница, разпродадоха ги на парче и оставиха хиляди работници без препитание, на мнозина с неизплатени забавени заплати. Пенсиите са мизерни също, гледката на възрастни хора преравящи кофите за боклук е ежедневие във всяка част на страната, докато заплатите на армиите от бюрократи на Босна и Херцеговина и избирани представители непрекъснато нарастват.
След парламентарните избори пред 2010 бяха необходими 16 месеца за съставянето на правителството, което се разпадна почти веднага след това. От тогова в редки случаи се провеждат парламентарни заседания, като повечето членове на тази институция се задоволяват с искания за оставките на политическите си опоненти. Живко Будимир, например, президента на Федерацията, беше арестуван през април миналата годината по обвинения в корупция и получаване на подкупи. Беше освободен малко след това поради „липса на доказателства” и в последствие се завърна на поста си. Докато Сараево гореше през уикенда, Будимир заяви, че ще подаде оставка, ако хората настояват – очевидно отказвайки да погледне през прозореца си докато говори.
Няколко високопоставени политици изборни длъжности в Босна и Херцеговина са обект на разследване за корупция. Във Федерацията, караниците между боснеските и хърватските националисти е обездвижила правителствените институции. В Република Сръбска, президентът Милорад Додик се опитва да се превърне в синоним на самата сръбска нация – преследвайки малцината независими журналисти и активисти, които се осмеляват да го предизвикват.
Но етно-националистическата реторика на тези елити излага реалностите истинската политикономия на Босна и Херцеговина: натрупване чрез присвояване. Графитите по изгорените стени на правителствената сграда на кантона Тузла отхвърлят рязко тези политики: „Оставка от всички! Смърт на национализма!”
Международната общност позволява междувременно, това състояние на нещата да просперира от подписването на Дейтънското мирно споразумение през 1995 г. насам. Началният период на реформи между 1996 и 2006 г. е напълно спрян и от тогава страната изпада от една конституционна криза в друга. Същевременно кипящото обществено недоволство непрекъснато заплашва да достигне точката на кипене, както се случи миналото лято през така наречената „революция на бебетата”. (бел. ред. – Когато спонтанен протест за издаването на документи и осигуровки за бебета, блокирано от години в резултат на политическата криза, прерасна в масово движение срещу корупцията.)
