За последните няколко седмици вниманието на света беше съсредоточено върху луксозен хотел в Женева, където западните емисари и техните ирански партньори влизаха и излизаха в търсене споразумение, което да сложи край на конфликта около ядрената програма на Техеран. Но истинското действие се е развивало през цялото време на 5 000 км от там в град Мускат, в султаната Оман, пише авторитетното американско издание Foreign Policy.
Със съдействието на султан Кабус бин-Саид, владетелят на Оман, американски дипломати тайно се срещали с ирански от 2011 г., за да провеждат двустранни разговори, насочени към постигане на споразумение, което да спре иранските ядрени амбиции.
И докато преговорите в Женева изглежда да генерираха необходимият консенсус между Западните сили, споразумението по същество е било договорено в Мускат, далече от дебнещите очи на международните медии, събрани в швейцарския град.
Този двоен ход – секретни преговори в малко известна близкоизточна столица, известна с производството на изключително ароматен тамян – добави към напрежението около един от най-сериозните дипломатически пробиви в последните години. Че значимо ядрена сделка може да бъде постигната в секретност, това не учудва никого, но хвърля светлина върху човека, служил за пастир на споразумението. Кой е султан Кабус?
Военната академия Sandhurst и симфонична музика
Международният наблюдател на агенция Stratfor, Робърт Каплан, описва султана като „най-отвореният и добре информиран лидер в Арабския свят. Рядък по себе си световен лидер, който свири на орган и на флейта, Кабус е образован във Великобритания – елитната военна академия Sandhurst, след което е служил в британските въоръжени сили.
Кабус, осмо поколение наследник на родоначалника на кралската линия на Оман, сваля баща си с безкръвен преврат през 1970 г. и оттогава е бетонирал ролята на султаната на ключов играч на световната сцена. Следвайки примера на неговите предшественици, датиращи от няколко века назад, той винаги е поддържал добри отношения със САЩ. Дипломатическа грама, публикувана от Wikileaks през 2009 г. разкрива, че Кабус е предложил услугите си едновременно като „организатор и домакин на всяка среща, която САЩ искат да проведат с Иран – ако остане в тайна”. Американските дипломати очевидно са се възползвали от предложението на султана и обявеното споразумение в Женева служи, за да подчертае как един малко известен политик може да е от инструментално значение за значителен дипломатически пробив.
Съществува добър прецедент на оркестрираното от Кабус. Посредничейки в освобождаването на трима американски туристи от Иран през 2011 г., султанът доказва, че е човек, който дава резултати. И в през лятото тази година, започнаха да се появяват слухове, за ролята на Оман в ядрените преговори с Иран. Тези преговори са започнати от дипломати от средния ешелон, в началото на март 2013 г., които в последствие са били заменени от високопоставени представители, лично подбрани от президента Барак Обама.
Кабус, дребен и някак си крехък на външен вид човек, с подстригана сива брада, е известен с внимателния си, пресметлив стил на външна политика. В свят, в който САЩ и Иран са в срещуположните ъгли на ринга, Оман остава неутрален и неговият лидер позира за снимка с една и съща широка усмивка, както с президента на Иран Хасан Роухани, така и с бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън.
През 1979 г. Оман е единствената арабска страна, която признава мирното споразумение между Израел и Египет, и на следващата година Кабус подписа споразумение със САЩ, което осигури достъп на американски кораби и самолети до омански съоръжения. Но въпреки сближаването със САЩ, Кабус успява да остане ефективен посредник с Иран.
Деспот, но със стил
„Вулгарността на Дубай и бруталността на Иран просто не са неговия стил”, пише Брайън Уитакър, бивш редактор по въпросите на Близкия Изток на британския вестник The Guardian. Вместо това, султанът успява да плава през опасните води на близкоизточните политики с тиха елегантност. Според Робърт Каплан и израелците и палестинците виждат в Кабус човек, който напълно разбира техните перспективи и оплаквания.
Това елегантно балансиране на кървавите конфликти в региона, позволиха на Кабус да заеме позицията на ключов дипломатически посредник за Западните сили. Фактът, че има собствен симфоничен оркестър и композира авторска музика, само добавя към мистицизма на Кабус, като Близкоизточен ренесансов човек.
Но и дори и да има култивирано излъчване, няма как да се пренебрегне фактът, че Кабус е деспот, макар и просветен. По време на 43-годишното му управление, той модернизира инфраструктурата на страната, подобри образователната система, работи в посока разширяване на правата на жените и въведе регулации в защита на околната среда.
Но в султаната има много ограничена свобода на печата и практически никаква свобода на асоцииране. Политическите свободи са минимални и султанът запазва абсолютната власт. Макар и страната да стана свидетел на няколко спорадични протеста, Оман като цяло избегна сътресенията на Арабската пролет. Протестиращите твърдяха, че не са против широко-популярния султан, а срещу „други корумпирани официални лица”. Демонстрациите дадоха като резултат вълна от задържания на активисти за човешки права, които пък бяха част от голяма операция срещу дисидентите на управляващата класа.
Оттогава протестите утихнаха, но сега страната е изправена пред по-близък проблем. Макар за кратко женен за своя братовчедка, Кабус е ерген, на 73 години, и няма наследник. Липсата на приемник на управлението повдига въпроса за дългосрочната устойчивост на сегашния режим. Съседите на Оман задават същите въпроси. Когато Оман разкри шпионска мрежа на своя територия, контролирана от Обединените Арабски Емирства, след специфичните насоки на събираната от агентите информация е бил и въпроса за наследника на Кабус. Недоволни от неутралната позиция на Оман спрямо Иран, този въпрос е от особена важност за ОАЕ.
Но ако Емирствата някога са имали нужда от потвърждение за влиянието на Кабус, го получиха миналата седмица в Женева.
