Кампанията на Барак Обама срещу световния тероризъм зависи не само от неговата програма за убийства чрез безпилотни самолети, но все повече и от разполагането на сили за специални операции в държави по целия свят, между 70 и 120 страни, по всяко едно време, пише Андрю Гавин Маршал в материал за електронното издание на World Observer. Тъй като Обама пое ангажимент да намали инвазиите в голям мащаб (като например тези на Джордж Буш в Афганистан и Ирак), то той обаче ескалира „тайната война”, в голяма степен извън контрола на Конгреса и обществеността. Един от най-важните компоненти в тази глобална тайна война е Обединеното командване на специалните операции (Joint Special Operations Command – JSOC).
JSOC e създаден през 1980 г. след проваления опит за спасяване на американски заложници от посолството на САЩ в Иран, като „скришното ъгълче на военната йерархия”, както отбелязва Atlantic. JSOC претърпява „бърза експанзия” по време администрацията на Буш и от идването на власт на Обама „изглежда, че играе все по-значителна роля за националната сигурност и борбата с тероризма”, в области досега „традиционно покривани от ЦРУ”. Една от най-важните разлики между тези секретни военни операции, изпълнявани от JSOC вместо ЦРУ е, че ЦРУ трябва да се отчита пред Конгреса, докато JSOC отчита най-важните си дейности пред президентския Националния съвет за сигурност.
По време администрацията на Буш, JSOC „отговаря директно” пред вицепрезидента Дик Чейни, според разследващия журналист Сиймор Хърш от New Yorker, който посочва, че „по същността си това е инструмент за убийства, който се развива и се развива все повече”. Хърш допълва: „При Буш, те отиваха в дадена държава, без да уведомяват посланика или шефа на местното подразделение на ЦРУ, намираха хора по списък, екзекутираха ги и си тръгваха. И това се случваше едно доста продължително време, в името на всички нас”.
„Тихите професионалисти”
През 2005 г. Дик Чейни нарича американските специални части „тихите професионалисти”, които представляват „този вид сила, която желаем да построим за бъдещето… по-лека, по-адаптивна, по-подвижна и по-смъртоносна”. И без грам ирония, Чейни изтъква: „Никой от нас не иска да предаде бъдещето на човечеството на малки групи фанатици, извършващи безразборни убийства и тероризъм в особено големи мащаби”. Не и ако тези „фанатици” съвсем случайно носят американски военни униформи, разбира се, в който случай извършването на „безразборни убийства и тероризъм в особено големи мащаби” не е проблем.
Командирът на JSOC по времето на Буш е генерал Стенли МакКристъл, когото Обама назначава за Върховен главнокомандващ в Афганистан. Съответно не е изненадващо, че JSOC започва да играе все по-голяма роля и в Афганистан, и в Пакистан. В началото на 2009 г. новият главнокомандващ на JSOC вицеадмирал Уилям МакРейвън разпорежда двуседмично прекратяване на операциите на JSOC в Афганистан, след като при няколко JSOC набези в предишните месеци загиват жени и деца, което налива масло в огъня на афганистанското недоволство относно цивилните жертви, причинени от американски въздушни удари и други операции.
JSOC също така е въвлечен в „секретната война” в Пакистан, започнала през 2006 г., но бързо ескалирала при Обама. Тайната война е подклаждана в сътрудничество с ЦРУ и частния военен подизпълнител Blackwater, станал печално известен с избиването на невинни цивилни иракчани, заради което му е забранено да оперира повече в страната.
