Операцията по демонтирането на Христо Бисеров от властта би била непосилна задача и за по-опитни сапьори от Лютви Местан и Сергей Станишев. Вземането на главата на сивия кардинал на ДПС /а преди това на СДС/ пали фитила на навързани като свински черва корпоративни, политически и държавни структури, които са заложени като бомби в основата на управлението. Бисеров знае всички мръсни тайни – от ранния Костов до късния Доган, затова обезвреждането му става изключително трудно след като офейка в неизвестна засега посока.
На първо място Бисеров е лидер на мощно политическо-корпоративно лоби, което през годините води със себе си от партия в партия. През последните месеци от страна на ДПС той водеше преговорите с БСП за раздаването на служби в коалиционното правителство.
В резултат на което верните му кадри се озоваха на ключови постове – Бранимир Ботев стана заместник-министър на икономиката и енергетиката, Светлана Дянкова – зам.-министър на социалната политика, Велислава Кръстева – зам.-министър на културата, Ева Жечева – шеф на Агенцията за закрила на детето и т.н..
Доайените на кръга – Йордан Цонев и Камен Костадинов, от години раздават картите в различни икономически и финансови сектори. В разширения състав на този група попада и сегашният премиер Пламен Орешарски. Кръжокът на Бисеров напусна групово СДС в началото на 2001 г., след като влезе в открита война с тогавашния премиер Иван Костов.
Кръсти се ЕКИП и след 2001 г. се сближи с партията на Ахмед Доган, където успешно сви гнездо. Сегашният удар срещу Бисеров е прекалено мощен и добре прицелен, за да бъде случаен.
Най-вероятно това ще бъде началото на вътрешна чистка в управляващата коалиция, която тепърва ще се разгръща по всички фронтове и на първо време в ДПС. Разследване за пране на пари, оставка и изчезване на зам.-председател на Народното събрание – това не е изпращане в пенсия, а обявяване на война.
Не бива да се забравя, че Бисеров беше и човекът, който осигури логистично вливането на ГДБОП в ДАНС и приемането на критериите, направили възможен избора на Делян Пеевски на историческия 14 юни 2013 г.
Тези му роли показват, че уволнението на сивия кардинал може да е част от по-голям сценарий – БСП и ДПС да отстъпят от властта и да хвърлят цялата вина за несполуките на „сините дяволи“ в управлението – бившите депутати и министри на СДС, сред които личат имената на Орешарски, Даниела Бобева, Петър Стоянович, Таня Андреева, Йордан Цонев, Камен Костадинов и други.
Подгонването на Бисеров отваря вътрешен фронт в сърцето на коалицията, която е подложена на все по-ожесточен вътрешен и външен натиск. Ако настина за верни информациите, че ЦРУ е дало първия изстрел срещу зам.-председателя на ДПС, това означава, че операцията срещу неговия икономически кръг няма да спре дотук.
Цонев и Костадинов също едва ли ще се държат като агнета за заколение и ще гледат да отвърнат на удара, веднага щом се ориентират от коя посока е дошъл. Въпрос на дни е аферата да предизвика мащабни сътресения на политическо ниво, които допълнително да усилят напрежението.
Ако едрите икономически лобита в БСП и ДПС се сритат, падането им от власт е гарантирано и без протест и студентска окупация. БСП е в твърде неловка ситуация – старите червени партийци са безкрайно наивни и лоялни, но в същото време помнят Пламен Орешарски като зам.-министър на финансите в правителството на СДС, помнят и кой наложи плоския данък и ултрадесния икономически курс, следван и от сегашния кабинет.
Въпрос на време е социалистите да издигнат лозунга, че бившите кадри на СДС, намърдали се в редиците на партията и властта, изнасилват лявата идея с действията си перманентно през годините.
Нуждата от катарзис е удобно алиби за напускане на управление чрез хвърлянето на вина върху „агентите на старата десница“, следвано от сравнително бързо връщане във властта.
