През 2005 г., в придобило широка популярност телевизионно предаване, Владимир Путин описа разпадането на Съветския съюз като „най-голямата геополитическа катастрофа на века”. Но руският президент изглежда получаваше известно удовлетворение от факта, че според него, бившите съветски републики са обвързани с „споделена историческа съдба”. С тези думи започва коментарът на международния наблюдател на авторитетното американско списание Foreign Policy Кати Енгелхарт, озаглавен „Източни обещания”.
Границите на тази предполагаема съдба не спират до Украйна, където Русия в момента демонстрира сила в името на национализма. По-скоро се разтягат в южна посока.
Докато Русия и Украйна са изправени една срещу друга в Крим, външни погледи вече се насочват към Молдова и Грузия – двете страни, които подписаха споразуменията си за асоцииране с ЕС през ноември, когато украинският президент Виктор Янукович отказа да парафира документа и обърна гръб на Европа. Молдова и Грузия, подобно на Украйна, се издигнаха от руините на Съветската сфера. И двете страни, както Украйна, са носели тежестта на различни руски агресии, от търговски санкции до военни интервенции.
И двете страни, както Украйна, имат много за губене, ако мечтите на Путин за „Евразийски съюз”, който да съперничи на ЕС, се реализират. (Той вече обяви плановете си да обяви създаването на съюза през 2015 г.)
Но за разлика от Украйна, възможно ли е Молдова и Грузия да излязат от сегашната криза като геополитически победители?
„Това е добра гледна точка”, казва Джон Хърбст, бивш посланик на САЩ в Украйна. „Възможно е, като резултат от кризата, Европа и САЩ да решат да предприемат конкретни постъпки срещу Русия, които да ги предразположат към оказване на помощ на грузинците и молдовците с руския им проблем.”
Наистина, руското нашествие в Крим разкри до каква степен Путин ще преследва физически своите реваншистки претенции. В отговор, нашествието вдъхнови европейски и американски ангажименти към други бивши съветски републики.
Да вземем за пример Грузия: В последната година от президентството на Джордж Буш-старши, обяснява Хърбст, лидерите в ЕС, като Германия и Франция са се отнасяли колебливо към разширяване на връзките на ЕС и НАТО с Тбилиси. „Не защото Грузия не беше готова, макар че някои изтъкнаха и този аргумент”, казва Хърбст, „а повече за да не се дразни Кремъл.” Тази обосновка „сега би била доста по-слаба, в резултат на това което се случва в Украйна. Кремъл вече е достатъчно раздразнен, така че привличането на Грузия по-близо в прегръдката на Западните институции би било по-вероятно.
Вече е ясно, че Западните лидери обръщат близко внимание на Кишинев и Тбилиси. Този понеделник във Вашингтон, по време на срещата на държавния секретар Джон Кери с молдовския премиер Юрие Лянка, настроението беше само усмивки. Пред взвод репортери Кери буквално се топеше колко „много, много се вълнува” от лидерските способности на Лянка – и изразяваше съжалението си, че „Русия е оказала натиск над Молдова”. По същото време Кери обяви, че Вашингтон увеличава финансовата си помощ за Молдова от 4,7 млн. долара на 7,5 млн. годишно
Срещата на високо равнище беше една от многото, които се провеждат с украински и молдовски официални представители от началото на Украинската криза в края на 2013 г. Лидерите и на двете държави бяха наскоро поканени във Вашингтон. А на среща миналия месец, външните министри на ЕС обсъдиха различни начини за разширяване на контактите с двете страни. Документ „за вътрешно ползване”, изготвен от Швеция и подписан от над дузина европейски държави преди съвета през февруари, излагаше планове за „пи-ар” офанзива в бившето съветско пространство, „за да се отговори на дезинформацията” и да се образоват гражданите за ползите от търговията с Европа. (ЕС предвижда, че Задълбочени и Разбираеми Споразумения за Свободна Търговия, които ще отворят границите на Съюза за двете държави, ще подсилят БВП на Грузия с 4,3 %, а на Молдова с 5,4 %.)
Едновременно с това европейски лидери оказват натиск за засилване процеса на европейска интеграция на Молдова и Грузия. През декември, двете страни бяха поставени в бързата лента за асоцииране с ЕС. (Споразуменията за асоцииране създават широка рамка за сътрудничество – политическо, икономическо и социално – между ЕС и трети страни, и могат да се използват за основа на по-късно приемане в Съюза.) Събитията в Украйна, отбеляза навремето председателят на Европейския съвет, разкриват „стремеж за по-добро бъдеще, който се споделя от народите на Грузия и Молдова”.
В средата на февруари Европейският парламент гласува за отмяна на визовите изисквания за Молдова. По същото време се появиха призиви НАТО да отвори прегръдката си за Грузия.
Молдова и Грузия отдавна търсят помощта на Европа и САЩ. И в светлината на текущите събития, лидерите им поискаха повече от тях. На 25 февруари например, грузинският премиер поиска от Европа за формулира „генерален план за европеизирането на нашата страна”.
Да сме наясно, двете страни се нуждаят от помощ – предвид колко икономически зависими са от Русия. Молдова, в частност, е напълно зависима от руски газ. (Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин настоятелно припомняше за това през есента. „Надяваме се”, каза Рогозин на официални молдовски представители, „че няма да измръзнете”.) Русия също така е важен пазар за грузински и молдовски стоки. Миналия август Русия демонстрира, че е готова да използва този факт срещу малките си съседи, когато изненадващо забрани вноса на вино от Молдова (ключов експорт), заради санитарни нарушения.
