Най-голямото европейско политическо семейство – консерваторите от Европейската народна партия (ЕНП) – се събира на двудневен конгрес днес в Дъблин, за да избере нов лидер на партията и да номинира кандидат за председател на Европейската комисия.
Основната надпревара и големите очаквания са насочени към избора на „знаменосец” на ЕНП, който ще е „шампионът” на обединението на европейската десница в избора за ръководител на изпълнителния орган на ЕС.
След влизането в сила на Лисабонския договор през 2009 г., новият мандат на Европейския парламент ще започне с разширени правомощия, включително прекият избор от евродепутатите на председател на ЕК.
Евросоциалистите вече единодушно се обединиха зад председателя на ЕП Мартин Шулц, докато либералите се споразумяха да издигнат белгиеца Ги Верхофстад за свой кандидат, след като еврокомисарят Оли Рен се оттегли от вътрешния избор. Евроконсерваторите са последни в номинацията за кандидат.
На старта в Дъблин застават европейският комисар по вътрешния пазар и бивш френски външен министър Мишел Барние, дългогодишният премиер на Люксембург (1995-2013 г.) и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и бившият министър-председател на Латвия Валдис Домбровскис.
Задкулисните маневри, които са се водели последните дни и предстои да продължат в Дъблин, ще са от решаващо значение и за едно бъдещо разпределение на постовете в следващата Европейска комисия.
Официално кандидатурата на Мишел Барние е издигната от френските и словенските консерватори, Съюз на народно движение (UMP) и SDi, и се очаква да получи пълната подкрепа на унгарската партия „Фидеш” на премиера Виктор Орбан. Жан-Клод Юнкер е кандидатът на германските християндемократи на Ангела Меркел, с подкрепата на собствената му партия CSV и гръцката „Нова демокрация”.
Най-непознатото лице сред потенциалните кандидати на ЕНП за председател на Европейската комисия е бившият пример на Латвия Валдис Домбровскис, издигнат от триадата на консервативните партии от родната му страна, Литва и Естония, съответно „Единство”, TS-LKD и IRL.
Накъде ще натежат везните при избора ще зависи от няколко „тежки категории” в ЕНП, сред които консерваторите от Испания и Италия, очакванията за които са да се обединят традиционно зад френския кандидат Барние, с което да му дадат сериозен тласък. Най-вероятно към този фронт ще се присъединят и португалците, чиито бивш лидер е настоящият председател на ЕК Жозе Барозу.
В най-печеливша позиция в момента се намират поляците от „Гражданска платформа” на премиера Доналд Туск. Без тяхна помощ кандидатурата на Валдис Домбровскис би изглеждала напълно безпочвена. От друга гледна точка, кандидатът на Германия и Гърция, Жан-Клод Юнкер, има шансове да надвие Мишел Барние единствено с подкрепата на поляците и балтийския съюз, ако Домбровскис оттегли кандидатурата преди първия официален вот утре. Гласовете на австрийските, чешките и словашките партии в ЕНП няма да са достатъчни за Юнкер, ако латвийският политик остане в надпреварата.
Подкрепата на полската десница обаче няма да отиде по сърце, а по разум, единодушни са мнозинството от наблюдателите. Доналд Туск няма да пропусне да се възползва да изтъргува подкрепата си срещу влиятелен „комисарски” портфейл. А защо не и постът на Върховен представител на ЕС по външната политика, към който Варшава се стреми от приемането на Полша в ЕС!?
Интересен е и въпросът къде ще отиде подкрепата на българските членове на ЕНП, като ДСБ и ГЕРБ, но най-вероятният отговор се крие в годишната справка за даренията на германската фондация „Конрад Аденауер“.
Нашите прогнози в „Жилото” са, че кандидатът на „евро-десния консенсус” ще е Жан-Клод Юнкер. Опитът му в политиката като дългогодишен председател на Еврозоната определено го квалифицира като идеален кандидат за водещото място в ЕК. Мишел Барние безспорно също притежава голям опит и отлични качества на политик и администратор, но най-вероятно германският прагматизъм ще се споразумее с френската пресметливост, също в замяна на важен портфейл в новия състав на Европейската комисия. Може би бюджетният, ако поляците се съгласят да го заменят за друг.
На конгреса в Дъблин евродесницата ще има нужда и да постегне редиците, предвид последните социологически проучвания от края на февруари, които даваха между пет и шест места преднина за социалистите в ЕП, след изборите през май. Очаква се да бъде приета политическа декларация, даваща насоките на платформата, която партиите от ЕНП ще защитават в предстоящата предизборна кампания. Ще бъде одобрен и „План за действие 2014-2019”, който ще съдържа приоритетите за десницата в политиките на ЕС в следващите пет години.
Европейските консерватори ще излязат за победа и поради една много важна причина: възможно мнозинство на левицата, в комбинация с очаквания възход на крайната десница, ще изисква от ЕНП да прави много компромиси и коалиции с политическите си опоненти в следващия Европейски парламент. А консерваторите в Европа не обичат да правят нещата по този начин.
