Омертата е обет за мълчание, добре познат от книгите на Марио Пузо, който включва едно основно правило – който проговори, умира. Принцип, движещ дейността на престъпните фамилии от десетилетия, който обаче успешно се прилага и от българската съдебна система. Не буквално, разбира се. По-скоро кариерно.
Макар и раздирана от грандиозни скандали на всеки няколко месеца родната Темида успява да държи, както очите, така и устата си плътно затворени. Грижейки се за благоденствието на най-верните си труженици.
„Крайно нуждаещи се“ магистрати и техните деца строят хотели върху дадени им на безценица парцели по Черноморието, членове на Висшия съдебен съвет търгуват постове в разговори с „черничък човек с ланци“, лобита лансират назначения под натиска на изпълнителната власт – това са само малка част от срамните събития в съдебната система през последните години, за които никой не пое отговорност.
Дори промяната на политическата ситуация, като че ли, трудно повлиява на процесите, протичащи във висшия кадрови орган на магистратурата. И докато главният прокурор Сотир Цацаров е зает да громи доскорошния пръв партньор на държавното обвинение – Цветан Цветанов, очевидно, нито той, нито мнозинството от колегите му във ВСС нямат против кариерното израстване на председателя на Софийския градски съд Владимира Янева.
Въпреки че изборът й на този пост стана емблема за стремежа на ГЕРБ напълно да подчини съдебната система и доведе до две оставки в съвета – на Капка Костова и Галина Захарова.
Преди седмица стана очевидно, че нито промяната в политическата конюнктура, нито смененият състав на съдебния съвет могат да доведат до принципност в подобни кадрови решения на ВСС. Мнозинството от членовете на съвета безкритично и с удоволствие уважиха желанието на съдийката, известна повече с прозвището „семейната приятелка на Цветанов“, отколкото с актовете си, да добие ранг на върховен съдия. И съответно – такава заплата.
Петната по тогата на Темида
Изобщо не стана ясно с какво Янева заслужи тази висока чест само две години, след като също толкова безпринципно оглави СГС със своите 8 години стаж като магистрат, 4 от които – прекарани в отпуск по майчинство.
Пределно ясно обаче стана какво явно не пречи на магистратите да растат в йерархията – замесването в скандали. Макар че според Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, те би трябвало да се ограничават от действия, „цапащи“ и без това доста „мърлявия“ имидж на съдебната власт също толкова стриктно, колкото и от извършването на престъпления.
А Владимира Янева се постара да добави едно-две петна по тогата на Темида. Първо се оказа, че без проблем е приела да гледа едно от делата по аферата „Софийски имоти“, въпреки че самата тя преди години е била пълномощник на баща си по две сделки с имущество на скандалното общинско дружество.
Този случай бе използван от главния съдебен инспектор с изтекъл вече мандат Ана Караиванова да се саморазправи с неудобната за ВСС част от съдиите в Наказателната колегия на Градския съд. Тогавашният враг №1 на Цветанов – Мирослава Тодорова, се оказа с намалена заплата за 57 забавени дела, като впоследствие съветът дори я уволни от системата, използвайки прекратяването по давност на някои от същите тези дела. И без изобщо да отчита, че по-голямата част от забавянето на въпросните казуси бе натрупано по време на разследването на МВР и прокуратурата.
В същото време Янева се отърва само със „забележка“ и продължи усилено да трупа точки за бъдещия си възход. За целта съветът приятелски я „обзаведе“ със заместник, достоен за нейните качества – Петя Крънчева. Магистрат, известен със системните си закъснения за заседания, слаба натовареност и забавени дела, решенията по които не веднъж е отбелязвала с по-стари дати от действителните, за да прикрива необоснованото им забавяне.
„Недосегаемите“
Подобно на висшестоящата си колега обаче, Крънчева също се радва на безоблачно съществуване, като за 26 забавени казуса само й бе „обърнато внимание“ от Янева. А ВСС дори не намери за необходимо да й наложи по-сериозно наказание, както го направи с други четирима съдии от съда, допуснали подобни забавяния в работата си. Колкото до проверката на останалите нарушения на зам.-председателя на Градския съд, случаят още се „търкаля“, като горещ картоф между различни комисии във ВСС, завещан с готовност от предишния състав на съвета.
Междувременно името на Янева продължаваше периодично да се върти в общественото пространство с не особено позитивен знак. Решение на Върховния административен съд по дело, заведено от уволнената скандална съдийка Мария Георгиева, извади на показ повече от притеснителни обстоятелства около случайното разпределение на делата в СГС.
Георгиева бе уволнена, след като Инспекторатът към ВСС я провери и заключи, че някои от действията й твърде много приличат на умишлено заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата, което няма как да се случи без да бъде забелязано от ръководството.
В решението на ВАС, с което съдийката бе възстановена на работа заради гафове, допуснати от ВСС при уволнението й, бе отбелязано, че доказателствата по делото недвусмислено сочат за съществуващ в системата порок – недопустимата, но очевидно реално съществуваща възможност чрез множество идентични искови молби, в т.ч. и молби за обезпечение на бъдещ иск, да бъде „избран точния съдия“ по делото и то не непременно защото с него съответната страна в правния спор е уговорила преследвания от нея резултат по делото, а защото този съдия, чрез показания от него в други съдебни актове начин на тълкуване и прилагане на закона, е предпочитания от страната съдия по правния спор”.
Тази констатация, естествено, не направи впечатление на ВСС и дори не стана повод темата за (не)случайното разпределение на някои дела в Градския съд да бъде повдигната по време на обсъждането на молбата на Владимира Янева да стане върховен съдия.
Омертата работи безотказно
Съдебните кадровици отминаха също толкова великодушно и обстоятелството, че миналата година шефката на СГС си позволи да изпрати писмо на тогавашния вътрешен министър Цветанов и бившия председател на ДАНС Константин Казаков, в което бе приложила няколко хитринки за манипулирането на доста раздутата статистика от подслушването на службите. „Помощ“, която по принцип би трябвало да предизвика най-малкото дисциплинарно наказание, а не мълчание от страна на ВСС.
Излишно е да уточняваме, че последната работа на председателят на най-важният и най-големият окръжен съд в страната е да дава инструкции „на ушенце“ на службите как да подслушват повече и по-незабележимо.
Но омертата в съдебната система работи безотказно – ако мълчиш, ще мълчим и ние. Ако проговориш – излиташ от магистратурата. Дори бившият шеф на Върховния административен съд Константин Пенчев, известен с умерения си опозиционен дух и с репликата си, че Темида се ръководи от „кръг на белите покривки“, не посмя да назове имена. Макар че вече е извън системата, бидейки национален омбудсман:
„Не искам да изпадам в конкретика и имена. Само това ще кажа – има такъв кръг, може би обаче лицата в него се сменят. Но изобщо не става дума за хора външни на съдебната система. Става дума за магистрати и други юристи – някои са по-високопоставени, а други не толкова. Но пак казвам, имена няма да спомена.“
И докато всички вкупом мълчат, „семейната приятелка на Цветанов” се оказа с нова Фамилия и след смяната на конюнктурата.
