Една зле приложена, но иначе логична и взаимствана от европейския антикорупционен модел заповед за ротация на патрули, се превърна в доказателство за популистичния характер на лансираната от вътрешния министър мащабна реформа в МВР.
В желанието си да повиши ефективността на полицията и да отговори на обществените очаквания за нов облик на системата, Цветлин Йовчев опита ударно да промени трайните навици на подчинените си. Неуспешно.
Оказа се, че униформените са готови на всякакви преструктурирания, преименувания и сливания, но не и да сменят добре познатите си райони на патрулиране.
Възникна въпросът – наистина ли се плашат, че пращането им в нов квартал, с нов колега ще попречи да бъдат достатъчно полезни на гражданите или по-скоро стресът им е образуван от опасността да си организират нови схеми и пак да търсят хранилки.
Отговорът обаче остана неизказан, тъй като главният секретар Светлозар Лазаров влезе в ролята на добрия началник, налагащ спешно „вето” върху идеята на политическия си шеф. Формално това бе направено от имащия право да отмени заповедта зам.-министър Васил Маринов, който си посипа главата с пепел, че т.нар. ротация не е била дискутирана със състава.
Разбираемо. В ситуация на нестихващи антиправителствени протести и студентски окупации, последното нещо, от което има нужда Йовчев е да се скара с пазещите го полицаи. Така той предпочете да запази всички онези малки благини, предоставящ обичайният им маршрут на патрулиране. Като познанства с локални криминали, склонни да плащат за спокойствие и вече изпитани места, подходящи за сценките с доброто и лошото ченге и „С’а к’во ше пра’име?”
Разбира се, изтъкнатият от униформените аргумент, че „не знаят кой блок до кой се намира, в буквалния смисъл на думата” (синдикалистът Галентин Грозев) също би могъл да оправдае резкия заден на ръководството.
Това обаче е първото сериозно отстъпление от плана на министъра да осъвремени управленските методи в МВР. А планът (на полето на популизма) е широкообхватен.
Съвсем наскоро от МВР гръмко обявиха, а медиите отразиха, че се слага край на безпричинните спирания на пътя. Оказа се, че това не е съвсем така. Полицаите продължават да си спират, а на хората, които се интересуват от въпроса защо, бодро се изтъкват куп причини, свързани със субективни предположения за евентуални „криминални намерения” или извършени престъпления. Впрочем, това съвсем не е първото ръководство на МВР, което „вади полицаите от храстите” – идея, чийто край е обречен предварително поради редица прогнили особености в МВР.
Особености, които обричат на провал още редица настроения за реформа в системата.
