Преди години в съдебните среди беше особено актуален следният лаф: по времето на Никола Филчев видяхме, че държавата може да преживее луд главен прокурор ,а при при Борис Велчев се убедихме, че тя си се оправя и без главен прокурор. Ако в държавното обвинение се наблюдава известно разнообразие, то в една друга затворена система всичко е едно и също вече четвърт век.
Няма значение от цвета на политическото ръководство и биографията на професионалното – МВР неизменно си върви по свой собствен път, с министър или без.
Цялата система на силовото ведомство възпроизвежда едни и същи грешки, дело на едни и същи неспособни кадри. Някои си го обясняват с описания в милион вицове милиционерски манталитет, който единствен прокопсва на ул.“6 септември“ №29 като покосява всеки влязъл там.
Може би има и друго малко по-теологичен корен на неизтребимата порочност, полепнала по всичко, което е по някакъв начин свързано с МВР. Даже не е нужно да се ровим прекалено много в прашасалите томове – само справката в списъка със смъртните грехове е повече от достатъчна.
Лакомия
Практически няма държавен бюджет в демократичната история на България, в който МВР да не е или най-богатото министерство в държавата, или, в най-лошия случай, някъде в тройката. Почти сензационно беше, че в актуалния бюджет издръжката на силовото ведомство спадна под 1 млрд. лева – 999 556 000 лв. , ако трябва да бъдем точни. Освен тези (огромни) пари, до неотдавна всеки (напр. „Булгартабак“, „Телеграф“, КТБ или някоя община) можеше да дари ведомството с още.
Понеже явно и това бе недостатъчно, МВР много обичаше да си мести още едни кръгли суми от единия джоб в другия – чрез фирмата си „Безконтактни мултиплексорни вериги“ (да, онази със съкращението БМВ, което продължава да ни изумява), която е монополист в изготвянето на регистрационни номера на автомобили.
Цветлин Йовчев ужким трябваше да прекрати порочната практика, но фирма БМВ просто мина на подчинение на транспортното министерство, повечето й служители бяха уволнени и сменени с такива, останали без работа след закриването на полицейския СОТ. Цялата врътка по никакъв начин не предсказва край на мощните допълнителни траншове към силовото ведомство.
Това даже не би било толкова лошо, ако данъкоплатците и дарителите сред тях получаваха нещо в замяна. Нищо подобно.
Леност
Българската полиция носи един от типичните белези на трагическия герой – постоянна е само в своето непостоянство. „Комар“, „Респект“, „Наглите“, „Килърите“… вероятно в архивите на МВР има данни за стотици акции със странни кодови имена. Общото, без значение дали целта е събирането на данъци за скъпи автомобили, или ще се разбива огранизирана група за поръчкови убийства, е едно – винаги се тръгва с голямата медийна кошница, арестите се препълват с хора и следва масово освобождаване на задържаните с решение на съда и (при голям късмет!) съдебна сага с противоречив завършек („Наглите“ и „Килърите“ още се влачат в съда). Междувременно, вече са измислени дузина нови кампанийни прояви срещу други „отрасли“ на престъпността.
На хората даже в големите градове болезнено им липсва чувството, че екшън героите от телевизията са същите тези хора, които ще ги пазят от опасност и ще се намесят, ако стане нещо лошо. Въпреки приказките за намаляване на битовата престъпност и повишена разкриваемост, бюлетините на МВР дирекциите не изтъняват, а усещането за сигурност на хората е на рекордно ниски нива. Затова и за половината кражби не разбираме – хората предпочитат да не си губят времето да висят на опашка и накрая някой да им каже в очите, че няма смисъл да подават жалба.
Показателно е, че трябваше специализираните полицейски сили да бъдат хвърлени в абсолютно комедийни пиар акции, за да видят хората на село, че „полицай“ не е само някакъв облечен в тъмносиньо тюфлек с бяла „Астра“, който идва да поцъка с език на третия ден, след като са ги обрали. Усещате ли иронията – и това беше кампанийно.
Алчност
На българския полицай му лепнат пръстите и няма значение на каква позиция е – дали ще е прост катаджия, елитен командос или голям началник. През септември м.г. много се смяхме, когато Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР установи, че от 60 екипа на КАТ, само един не взима подкупи и то най-вероятно защото работата му е да лови корумпираните си колеги. С малко по-смесени чувства самите ние отговаряме без думи на въпроса „И са к’во, ше пишеме ли?“, а направо си е за ядосване, че например около НДК полицаи все още джобят младежите като на летище, само и само, за да намерят повод да им вземат телефоните.
Отвъд всекидневното има още много и то значително по-неприятно. Когато ген. Атанас Атанасов зададе (реторичния, според него) въпрос кой е охранявал столични наркобосове, докато е бил действаща барета, бившият шеф на НСС отвори една тема, за която не се говори достатъчно – колко от спецполицаите заработват в свободното си време като охранители на хора от криминалния контингент. Все пак, публична тайна е, че момчетата от СОБТ се смятат за едни от добрите в бранша. Нищо лично към държавата и дълга, всичко е само бизнес.
Бизнесмени са и много от началниците на РПУ-та и специализирани служби. Едните се изживяват като местни дерибеи и поради това колаборират с всеки, готов да си плати – неслучайно в дирекциите по границата трябва някой да умре, за да се доредиш. Другите си гарантират старините като брокери на информация. Затова и скоро не очаквайте да чуете за наистина сериозен удар срещу групите от крадци на автомобили или срещу процъфтяващите „фабрики“ за амфетамини и дизайнерска дрога. Гърмят само евтини бушони.
Лавината от изтекли СРС-та през последните месеци ясно доказа, че и отговорните за създаването им са си създали своеобразен магазин за записи, видеа и снимки, в който може да пазарува всеки. Освен това е напълно вероятно т.нар цецомобили са обикаляли улиците „на частно“ преди, по време и след престоя на ГЕРБ във властта.
Даже на министерско ниво врътките не са по-различни. Помните ли т.нар златни принтери, закупени по времето на Михаил Миков? Приемникът му Цветан Цветанов купи други, които се оказаха три пъти по-скъпи. Някой да е понесъл отговорност?
Гняв
Българският полицейски началник заповядва да се бие по същата причина, по която и подчинените му „респектират“ – от не можене и от страх. Истинската армия, която представляват силите на реда в България (съотношението граждани към полицаи е без аналог в Европа) е напълно неспособна на адекватни действия, когато се окаже в по-заплетена ситуация.
