„Краси как е бе”, подхвърли към един от многото униформени пред парламента рано тази сутрин главният секретар на МВР, преди да бъде прихванат от две напористи телевизионни репортерки, които имаха куп въпроси за задаване.
„Не мога да се видя с Краси сега от вас… трябва да уважимe общината тука”, с неприкрита досада и разхождайки се между полицаите отвърна Светлозар Лазаров.
Издокаран в дълъг черен кожен шлифер, ниско подстриган (дали пунтира някого???) и с ехидно изражение, професионалният шеф на полицията огледа новите концертни заграждения, с които МВР е опасло през нощта „звездите на законотворчеството” от най-ревностните им „почитатели”.
Ръкува се с няколко униформени, за да „уважиме колегите”, а един тях му козирува…. но защо да се помнят подробности от типа, че полицаите са девоенизирани има няма 7-8 години вече.
Репортерките обаче стръвно го преследваха.
А това очевидно не му даваше мира. Лазаров вървеше без посока и се въртеше около оста си в неуспешен опит да ги избегне.
„Кои са извънредните мерки? Аз, колегите, нищо извънредно не виждам…”, разхождайки се между полицаи и техника, отговори Лазаров и със зле изиграна учтивост пожела „приятен ден“.
Това обаче не отблъсна журналистките.
Едната от лявата му страна, другата от дясната му, задаваха въпрос без да имат време да се изчакват.
„Благодаря на колегите, наистина, така, за усърдието, за желанието, което влагат и за това, което правят за опазване на обществения ред и сигурността”, успяха да изтръгнат още едно изречение (сякаш, за да ни е по-лесно на нас да опишем сцената).
Последва ново „благодаря ви, отиваме да работим”.
Неуспешно!
Те го преследваха.
„Оставете ме. В момента имаме разговори с колегите относно организацията”, промълви с голяма досада професионалният началник на МВР, за да потвърди, че заучаването на внушението „работим” и непрестанното му повтаряне, в случаите в които не може да се отговори на важни въпроси, е основно за всеки полицейски началник.
Но те не се отказваха.
Прибегнаха до изпитаната ласкателна форма, за да изтръгнат „новина”.
„Вие сте важна фигура”, обяви едната с надежда да получи отговор на въпроса за полицейското насилие през вчерашния ден.
Дали защото е бил агент от ДАНС, който се борил с престъпленията в енергетиката, или просто защото коженият шлифер някак го задължава да бъде сериозен, той не поддаде.
„Кой колко важна фигура е в случая не е най-важното”, промълви някак без глас Лазаров, залагайки на изконната добродетел – скромността.
След това се върна към протокола при въпроси за превишени полицейски права.
„Когато се извършат съответните проверки, ще се направят съответните изводи”(?!).
Влияят ли ви кадрите с влачени младежи?, попита репортерката до десния му ръкав.
„Приятен ден ви желая”, този път успешно каза Лазаров и се отърва от камерите и микрофоните сред море от униформи.
