Мощен псевдо-възрожденски патос съпътстваше учредяването в НДК днес на политическата партия „България без цензура” на всичколога Николай Бареков. Над 3 000 души присъстваха на конгреса на най-новата българска политическа формация, сред които и странна селекция официални гости от България и чужбина – от лидерите на ВМРО Красимир Каракачанов и „Гергьовден” Любен Дилов-син, през бивш премиер на Латвия в периода 2002-04 г., до екс-главнокомандващия НАТО в Европа 1997-2000 г. генерал Уесли Кларк.
Целта на новосформираното политическо движение беше формулирана от неговия инициатор и лидер с проста формула: „да вляза в политическия живот на България, да спечеля властта, и да изляза през парадния вход”.
Под възторжени възгласи на размахващи знаменца делегати и симпатизанти, с прозрението на истинска Сибила, лидерът на „България без цензура” изнесе пророческите си виждания за българския политически живот в близките години, в резултат на учредяването на неговата формация:
„Искаме управление, което ще си заслужим, най-малкото в два политически мандата, в средата на първия мандат ще има рязко подобрение на доходите на хората, в края на втория – ще искаме референдум за свикване на Велико народно събрание”.
Сред издигнатите от „кандидата за министър-председател” популистки лозунги втора ръка, не се размина без „намаляване на партийни субсидии и ликвидиране на депутатските имунитети” (бел. ред. – защото така е някъде там, по широкия бял свят), въвеждането в България на „капитализъм и пазарна икономика, но с човешко лице” и, разбира се, „работни места за всички български граждани и по-високи доходи при полагане на труд от тяхна страна”(?).
„Призовавам в Наказателния кодекс да не се отменя доживотното наказание, защото в следствие на управлението ми редица политици ще бъдат разследвани и вероятно вкарани в затвора”, настоя още Николай Бареков.
Особено място в изказването на новия „балкански политически колос” намериха и „бабите от Смолян”, чието житие и материални ценности бяха трогнали Николай Бареков до степен да послужат за сравнение с тези на жителите на други страни в Европа – „това ли искат европейските граждани, два кубика дърва за зимата!?”.
Най-вълнуващо за всички неангажирани с новото политическо амплоа на Николай Бареков, беше опита му за самокритика/самоизкупление за ролята на медиите в политическия живот на България през последните 20 + години, неговият принос за „лъжите на политиците от телевизията” и личният катарзис, преживян в резултат на протестите от февруари 2013 г., когато очевидно се е появила идеята за политическата му партия.
Тъй като традиционно в България всяка партия се създава и ръководи по модела на БКП, в заключение на изказването си Николай Бареков не пропусна да заеме позата „Матросов”, като отправи призив към присъстващите в залата делегати и потенциалните гласоподаватели на неговото движение, да „не се притесняват” и да „не изпитват скрупули”.
„От ваше име излязох на площада. Нямате вина за провала на политическите елити, напротив – ще бъдем виновни, ако не направим последен опит за промяна”, каза Бареков.
И други басни се чуваха от трибуната в НДК, но повечето отдавна изтъркали се като смисъл.
Сега идва ред на истинското представление.
