„Москва не вярва на сълзи”, както и в незаконното следене в интернет на руски граждани, за разлика от Вашингтон, който от месеци „се черви” в резултат на разкритията на Едуард Сноудън за подобни практики срещу своите сънародници.
Това става ясно от информацията на Би Би Си, че в държавната Дума на Русия е внесен пакет поправки в анти-терористичното законодателство на страната, които предвиждат разширяване на правомощията Федералната служба за сигурност (ФСБ) и затягане на контрола върху интернет.
Законопроектът е внесен от представители на четирите партии в Думата, сред които е и обвиненият за отравянето на Александър Литвиненко в Лондон бивш агент на ФСБ Андрей Луговой и депутат от фракцията на комунистите, който е бивш военнослужещ от спецчастите „Алфа” на ОМОН.
Сред основните предложения на вносителите на поправките е ограничаването на анонимните парични преводи на територията на Русия и пълната им забрана, ако получателят се намира в чужбина. Руските депутати предлагат също така въвеждането на „задължителен контрол” върху финансирането неправителствените организации с чуждестранен произход, ако сумата на превода надхвърля 100 000 рубли (приблизително 3 000 долара).
Сред най-сериозните предложени поправки е въвеждане на задължение за хостинг-доставчиците да съхраняват личните данни на потребителите до половин година след прекратяване на тяхната активност. Според вносителите на измененията, тази мярка ще позволи на ФСБ да се бори активно с хората, които се занимават с разпространяването на екстремистки идеи в интернет.
Официалната причина за внасяне на промени в анти-терористичното законодателство на Русия са атентатите във Волгоград в края на 2013 г., при които загинаха 34 души.
Би Би Си цитира анализатори, според които предложените поправки не дават отговор на въпроса как точно службите ще могат да противодействат на потенциални терористи-самоубийци, които са готови да се разделят с живота си, за да изпълнят задачите си.
Неназовани източници от сектора на финансовите преводи в Русия са заявили, че интернет-компаниите в страната запазват надежда законопроектът да не мине отвъд второто четене в Думата. Руската редакция на Би Би Си уточвяна още, че на първото четене законопроектът за правата на ФСБ на територията на Русия е бил разгледан още през ноември.
Текстът на закона формулира параметрите на видовете информация, която доставчиците на интернет-услуги ще са задължени да предават на спецслужбите, а именно – име и АйПи-адрес на потребителя, телефонен номер и адрес на електронната поща.
В заключение Би Би Си цитира представители на руското министерство на съобщенията, според които новото в законопроекта е, че досега интернет-доставчиците не са били задължени да съхраняват информацията за потребителите, а да я предават директно на съответните органи.
