За никого не е тайна, че на младини председателят на Европейската комисия е бил член на маоистко движение в родната си Португалия. По-късно той става част от дясноцентристка партия, която оглавява и след това е избран за премиер на страната. До колко успешен е този еврохамелеонски модел в България?
Меглена Кунева, днес лидер на неуспешна засега политическа формация, вероятно доста е почерпила от опита на своя бивш ментор в Брюксел. Правист, журналист и чиновник в министерски съвет. Освен това снаха на виден партизанин и комунистически деятел. Това е пътят до поста министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскобургготски. Когато пламенното обещание за 800-те дни на царя изстива, Кунева успява да си запази службата и при тройната коалиция, оглавявана от Сергей Станишев.
Влизането на България в Европейския съюз поставя необходимостта и от излъчването на кандидат за еврокомисар. Номинирането на министърката е логично заради предстоящия „изпит“ пред евродепутатите. В Брюксел няма по-позната фигура от водещия предприсъединителните преговори.
Е, защитата на потребителите определено не е най-популярният ресор в Комисията, но България трябва още дълго да чака, за да им бъде даден инструмент за влияние върху важните политики. Успехът в сърцето на ЕС е светкавичен. Година по-късно тя е избрана за европеец на годината от читателите на списание „Юропиън войс“. И дори е спрягана за любимка на шефа си. Иначе до колко успява да защити потребителите е спорно, тъй като дейността й предизвиква критики заради печално известното споразумение АСТА.
След разгрома на тройната коалиция Кунева преотстъпва току що спечеленото евродепутатско място, защото за никого не е тайна, че след края на подобен мандат в ЕП и изчезването на НДСВ от сцената с политическата й кариера би било свършено. Новият премиер Бойко Борисов не я номинира за комисар и тук идва най-важният въпрос – Какво да правим?
Съветник в ЕК – да, може, няма конфликт на интереси, отсъждат в Брюксел. И висок пост в борда на френска банка – без заплата.
Но родната арена остава в крайна сметка единствен вариант при така създалата се ситуация. „Движение България на гражданите“ е създадено като дясна формация, която „няма да се коалира с ГЕРБ, БСП и ДПС“, твърди Кунева през 2012 г.
След това и прегръдката с Реформаторския блок е ясна стъпка. Няма друг полезен ход след неуспешни парламентарни и президентски избори. А след всички гръмки изявления дискусията за „съвместни действия с ГЕРБ“ е повече от смешна. Радан Кънев вече намекна, че партньорката му ще оглави листата на РБ за евровота през май.
Но това напомня единствено на кандидатирането на Владимир Путин за депутат начело на собствената му партия, каквото се е случвало. И май е ясно, че Кунева, нито иска, нито има място в Европейския парламент.
Иначе лидерката на ДБГ смята, че различната й партийна принадлежност през годините няма да обърка избирателя. И вероятно е права. Все пак наскоро бе припомнена някогашната кандидатура на Лютви Местан и Волен Сидеров от една и съща дясна партия.
Въпросът продължава да стои – ще реформират ли нещо реформаторите или вече е късно да променят дори себе си?
