След като преди седмица разбуни политическите духове с предложенията си за промени в изборните процедури в България, днес президентът Росен Плевнелиев излезе с още по-ново предложение – всички избори в страната да бъдат придружавани от референдуми. Доводът на държавния глава – по този начин „допитването до гражданите няма да струва нищо, а те ще бъдат чути по важни въпроси”.
Прозорливостта на президента отива дори по-далеч:
„Вместо политиците да бъдат просто говорители на народа в продължение на 24 години, аз вярвам, че е добре от време на време и да се пита народа, независимо от това, какъв ще бъде резултатът.”
Новаторските идеи на президента Плевнелиев отпреди седмица – за задължително гласуване, въвеждане на смесена пропорционална-мажоритарна избирателна система и създаване на условия за електронен вот – предизвикаха наистина активен дебат, който противопостави управляващите от БСП и ДПС на опозиционните ГЕРБ и „Реформаторски блок”, съответно за и против предложенията на държавния глава. Сега на ред са референдумите.
Цялата какофония около възможните изборни промени не създаде дори привидно усещането за искреност в намеренията на политическата класа.
Демонстрираната невъзприемчивост на БСП и ДПС към изборните промени, меко казано граничи с безочието, в частност що се отнася до социалистите, които (поне на хартия) се предполага, че са социално-ориентирана партия, която защитава интересите на избирателите си, но не ги вижда в посочените предложения.
За ДПС действащото статукво се е доказало като идеалните условия за съществуване, оцеляване и политически шантаж.
Самоходният политически труп „Атака” е и за, и против, с оглед от коя страна на леглото се е събудил лидерът му.
ГЕРБ, които активно подкрепят идеите на президента, имаха възможността да приемат най-различни изборни промени по време на управлението си, особено що се отнася до идеята за въвеждане на референдуми. Но ако до 2013 г. „експертите” на партията смятаха действащото изборно законодателство в България за удобно за оставането им на власт, сега те говорят за задължително гласуване, мажоритарен дял и електронен вот.
А „Реформаторите” така или иначе ще подкрепят всяка идея, която ще им даде възможност за директно включване в политическия процес – разбирайте нещо различно от безцелното лаене отстрани.
Референдумите обаче са друго нещо – особено ако се комбинират със задължителното гласуване.
Проблемът при подобни допитвания е, че те трябва да са втъкани в изборното законодателство по такъв начин, че волята на гражданите да е последната инстанция, преди вземането на конкретно решение. Иначе няма да са нищо повече от поредния фалшив процес.
„Аз искрено се надявам на пряката демокрация, хората през 2013 година съобщиха на политиците, и ми показаха това много ясно – аз ги чух внимателно и искам да работя за това, гласът на народа да бъде чут“, заяви днес Росен Плевнелиев. Чест му прави, ако вярва в това, макар сам президентът да се обяви през януари против разпускане на действащата политическа класа.
Въпросът на дневен ред обаче е, достигна ли българския „политически елит” критичната маса, която да позволи разпадането на „пост-перестроечния аферизъм”, който го характеризираше през последните 24 години? Склонни ли са наистина да рискуват да „изпуснат кокала” в полза на активното гражданско управление? И има ли всъщност достатъчно гражданско общество в България, за да се заработят на практика подобни идеи.
Факт е обаче, че за една седмица нито една от придворните социологически агенции не се е опитала да публикува блиц-проучване как гледат българите на всички предложения и идеи за промени на бъднините им. Което говори за внимателно ослушване.
