Поради множество причини, най-вече лявата идеология, задължителна за повечето водещи световни медии, изявлението на Барак Хюсеин Обама, че смята „където и когато мога да разширя възможностите за повече американски семейства без законодателни промени (т.е. – заобикаляйки Конгреса, бел. а.), аз ще направя точно това“, остана почти без коментари. Малкото такива или са от демонизирани като „десни екстремисти, расисти и хомофоби“ автори и медии, или бяха бързо заглушени още в първите дни след речта за „Състоянието на Съюза“.
Какво всъщност каза президентът на САЩ? Директно обяви, че тъй като конфигурацията в Камарата на представителите (доминирана от републиканците) не му харесва, от тук нататък смята да управлява с декрети (“executive orders” в правната система на САЩ – подписани от президента укази, които не подлежат на контрол, Буш-младши беше многократно обвиняван, че прекалява с тях).
Обама мисли да налага собствените си виждания без да се съобразява с Конгреса (членовете на който, между другото, се избират даже „по-мажоритарно“ от президента – изборът им е пряк, а не чрез „Големи избиратели” на щатско ниво), чиито прерогатив според конституцията на САЩ е точно вътрешната политика, върху която той определено концентрира всичките си идеи за „промяна“.
Барак Обама практически заяви, че няма да се съобразява с конституцията на страната си, защото тя само му губи времето, докато той има работа да върши.
Прилича ли ви на някой?
Да, и на мен – на един български министър-председател, който се ядосваше как някакво си гласуване в Народното събрание, задължително според законите на страната, само го бави в мисията му да оправи държавата. Нашият е много малък, за да предизвика кой знае какъв отзвук, но представете си подобно изказване от страна на един Путин да речем.
Бих могъл да пиша още доста по темата, коментирайки например бодрото заявление, че „Първата дама“ е намалила успешно затлъстяването сред американските деца, обещанията че всички ще са равни на финала (а не на старта) и раздаваните на едро (от човек без един ден трудов стаж в живота си – да, пак ви прилича на родни феномени) поучения към бизнеса, но не това ми е идеята. Просто ми е малко мъчно за две неща.
Първото е, че хората продължават да вярват на празни обещания и са готови да поднесат на поднос свободата, достойнството и неотменимите си права на поредния харизматичен лидер, който обещава да им изсипе манната небесна наготово, стига да слушкат и да не вярват на нищо и никой освен на него (отново цитирам Обама, точно това каза преди време по повод обвиненията, че постепенно въвежда тирания).
„Няма нужда да се работи – тя системата е виновна, че не са ти наред нещата, ама Добрият цар ще оправи работата, ще изгради ново общество и всичко ще ти дойде само. Ако не дойде – виновни са тия дето не почитат Добрия цар. Ти да не си от тях, а? Я ела да те питаме нещо.“
И това въпреки многобройните и пълни провали на разни месии, „уроците на историята“ и здравия разум ако щете.
Второто е, че познавам твърде много такива хора, всъщност мнозинството са от този тип, което поощрява подобна демагогия и незачитане на нищо, в името на „всеобщото благо“, така както го разбират някои или „някой“. Светът доскоро беше голям, но спасение вече няма никъде.
* Рефрен от песента на американската хеви-метъл група W.A.S.P. “Goodbye America”.
