Американската агенция за финансова и икономическа информация Bloomberg публикува днес репортаж за проблемите на ромите в Европа, в който журналистът Золтан Симон обръща внимание, че неуспешното интегриране на най-голямото европейско малцинство, коства на страните от Централна Европа и Балканите милиарди приходи годишно. Материалът разглежда няколко примера за ситуацията в страните, сред които и България, инициирали преди осем години Декадата на ромското включване.
Предлагаме Ви текста без съкращения.
Бодваленке, селце в североизточна Унгария, трябваше да е примерът за възможностите за ромите, най-голямото малцинство в Европа.
Когато художници от ромски произход започват да изрисуват пъстроцветни стенописи върху фасадите на къщите в селото, заваляват предложения за помощи и подкрепа за бедната община от страна на фирми и доброволци.
Днес, когато проектът със стенописите достига своя край, предложенията за помощ са дали като резултат 11 работни места за 82-мата души трудоспособно население, в местен комплекс за производство на биогорива. Туристите също не се задържат дълго, защото селцето няма хотели или ресторанти.
„Живеем от държавна помощ”, разказва 50-годишната местна жителка Йозефне Рузняк, майка на 13 деца, 10 от които са живи и без работа. Някои са напуснали Бодваленке. Семейството плете кошници, за да спечели допълнителни пари, обяснява тя.
Страните от Централна Европа и Балканите могат да печелят общо до 10 млрд. евро годишно, ако ромите имаха равен достъп до работни места, се казва в доклад на Световната банка от 2010 г. Въпреки това широко-мащабните усилия да се помогне на ромите, договорени преди осем години в Десетгодишния план на европейски правителства за справяне с проблема, се провалят, казва Мартон Равид, от секретариата на Декадата на ромското включване в Будапеща.
Проект за ромите
„Положително е, че беше признато наличието на проблема, но съществува консенсус, че не е постигнат никакъв напредък в намаляването на пропастта между ромите и не-ромите”, заявява Равид.
Той координира кампанията, започнала през 2005 г. от 12 предимно източноевропейски правителства да изведат ромите, чиито брой се изчислява на около 11 млн. в Европа, от бедността. Известни още като цигани, ромите идват от Индия и в наши дни населяват всяка страна от Европейския съюз, освен Малта, сочат данни на Съвета на Европа.
Годишните доклади на граждански и правозащитни организации за правителствените усилия за справяне с ромската безработица показват списък с разочарования, включително липсата на напредък в премахване на дискриминацията в образованието, достъпът до здравеопазване и жилище.
Проблемът влезе наскоро във фокуса на общественото мнение във Франция, където полицията задържа 15-годишно ромско момиче по време на училищна екскурзия и я депортира, заедно с цялото й семейство, към Косово. Хиляди ученици демонстрираха в знак на протест. За да успокои общественото недоволство, президентът Франсоа Оланд й предложи да се върне – без семейството си. Тя отказа.
Кои родители?
В Гърция властите отнеха русо момиче с бяла кожа от нейните родители-роми след полицейска операция срещу техния катун. Когато ДНК анализ показа, че не е тяхното дете, в резултат на международен апел се появи жена от ромски произход от България, която каза, че е родила момичето, известно като Мария, в Гърция. Решила да остави бебето, когато тръгнала да се връща, защото не можела да си позволи да се грижи за нея, според медийните публикации.
Дискриминацията е толкова разпространена, че в Чешката република, където Съветът на Европа изчислява ромското население на 200 000 души, при последното преброяване през 2011 г. едва 5 199 души открито признават, че се смятат за роми, сочи доклад на правителството за напредъка в интегрирането им от 2012 г. Същия документ посочва, че миналата година 11,4 % от кандидатстващите за работа роми са били одобрени за съответните места, спрямо 17 % за 2011 г.
В Румъния, където живеят приблизително 1,85 млн. роми, най-голямата популация в ЕС, нивото на безработица сред етноса възлиза на 48,6 % през 2011 г. За не-ромите е било 7,4 на сто, според правозащитни организации.
Минимален ефект
„Проектите за включване имат минимален ефект”, казва Мадалин Войчу, румънски депутат, занимаващ се ромски въпроси. Те се отдръпват, казва той, и предпочитат да получават социални помощи, защото заплатите са ниски, както и заради нежеланието на някои ромски лидери да се ангажират с проекта. „Говорим за промени, които ще отнемат 10 до 20 години.”
В Бодваленке, 33-ият стенопис, последният планиран, вече е завършен. Картините включват сцени от местни легенди и ежедневния живот, както и преследванията, на които са обект ромите. Всичките са в ярки цветове, които контрастират рязко с мрачния живот, който водят жителите на селото, където повечето къщи нямат течаща вода.
„Искахме да привлечем вниманието към дискриминацията и унизителната бедност”, казва Естер Пазстор, доброволец от не-ромски произход, която е организирала проекта „Селото на фреските”. Жителите оцеляват с по-малко от 2 долара на ден държавни помощи, половината от това, което са получавали преди, според техните собствени изчисления.
Бодваленке е типичен случай, казва Янош Ладани, социолог от Университета Корвинус в Будапеща, специалист по ромските въпроси. Закриването на непечеливши предприятия, след падането на комунизма остави без работа над 1 млн. души, много от които роми, обяснява той.
Няма часовник
„Поколения са израснали в селища от тип гето, където нито един човек не се будил от алармата на часовник, която му казва че е време да ходи на работа”, казва Ладани.
Унгария и Словакия предприеха твърд подход спрямо ромите, изпращайки безработните в програми за държавни инфраструктурни проекти, срещу по-малко от минималната работна заплата. Унгарският премиер Виктор Орбан, който обвърза социалните помощи с участието в програмите, нарича този подход „от социални помощи към труд”.
Брутният вътрешен продукт на България, Чехия, Румъния и Сърбия ще се увеличи средно с 3 процента, а държавните приходи с над 4 на сто, ако „ромите имаха същите възможности на пазара на труда, като останалата част от населението”, се казва в доклада на Световната банка. Ромското население в трите страни представлява над две-трети от всички роми, живеещи в Централна Европа и на Балканите.
Малко туристи
Частни усилия постигат известен успех, макар и в много малко случаи. На 45-минути с автомобил от Бодваленке, в Кошице, Словакия, заводът на американската компания Steel Corp. се е включил в програма наречена Равни възможности, която предлага временна, ниско-квалифицирана работа, за етнически роми. Досега работа във фабриката са намерили 111 души, 17 от които са били назначени на пълен работен ден, разказва говорителят на компанията Ян Бака.
В Бодваленке, стенописите не успяват да привлекат инвестиции в туризма, които да привличат посетителите да останат и създадат трайни работни места, казва Пазстор. Тя смята, че една инвестиция от 150 млн. форинта (709 000 долара), предимно за изграждането на малък хотел и ресторант, ще създаде работни места за всички.
Кметът не е съгласен
„Това е глупаво”, казва Янош Тоф, 33-годишен, един от малкото не-роми в селото. „Това е мираж, не решение”. Кметът говори от паянтова колиба, докато дестилира палинка, местната огнена вода, която се прави от плодове като круши и сливи. Според него отварянето на закритата въглищна мина в района ще осигури работните места, необходими на Бодваленке и другите села в околността.
Пазстор твърди, че напредък е постигнат. Доброволци са помогнали за подобряване на нивото на образование на децата, които са близо половината от населението на селото. Ежегодният Фестивал на дракона, който организира Бодваленке привлича туристи. И селцето се надява да спечели проект за дарение от ЕС за построяването на ресторанта и хотела. Междувременно между жителите роми се е създало чувството за общност, казва Пазстор.
„Ако намерим решение за едно селище, ще намерим решение навсякъде”, смята Пазстро. „Най-малкото, вече сме на картата.”
