Решението на САЩ да продължат с изграждането на противоракетната система в Източна Европа, въпреки скорошната историческа сделка с Техеран, ни разкрива истинската анти-руска насоченост на този план, пише блогърът и журналист Нийл Кларк за Ройтерс. Поне вече е ясно за всички, че тази система няма и не е имала нищо общо със „заплахата” от Иран, въпреки че допреди няколко години американските власти твърдяха точно обратното, припомня Кларк.
„Нека бъда ясен: ядрената и ракетна програма на Иран представлява заплаха не само за САЩ, но и за съседите на Иран и нашите съюзници. Чехия и Полша бяха така смели да се съгласят да приемат на тяхна територия системата за защита от тези ракети. Докато заплахата от Иран съществува, ние ще продължим с изграждането на противоракетната система, която е рентабилна и ефикасна. (Аплодисменти) Ако заплахата от Иран бъде елиминирана, ние ще имаме по-добра основа за сигурност, и главната причина за разполагането на ПРО в Европа ще е била отстранена” (реч на Барак Обама в Прага, 5 април 2009 г.).
Обкръжаването на Русия
Важно е да проследим схемата в по-широк контекст, като част от една агресивна, вдъхновена от неоконсерватизма кампания, целяща да обгради и заплаши Русия. ПРО е част от тази стратегия – както и продължаващите опити за смяна на режима в Украйна, и установяването на власт на едно по-прозападно правителство в страната.
Докато водещи американски и западни политици говорят в публичното пространство за Русия като за „партньор”, то техните действия остават враждебни към Москва. Държави, които поддържат близки приятелски отношения с Русия като Украйна, Беларус, Сирия и Венецуела, биват преднамерено набелязвани за „дестабилизация”.
В Украйна американски държавни чиновници и политици пътуват до Киев, за да демонстрират „солидарност” с антиправителствените протести и САЩ подсказват, че ще наложат санкции на страната, ако тя не „тегли чертата”, т.е. да се дистанцира от Русия и да се вкопчи завинаги в евроатлантическите структури.
В Беларус санкциите са наложени отдавна – уж заради опасения за човешките права – и все пак сред най-близките съюзници на САЩ откриваме държави като Саудитска Арабия, където положението с човешките права е далеч по-лошо.
Мечтата на САЩ е да обградят Русия със серия от „Полши” – държави, водени от агресивно анти-руско правителство, с подобни на Радек Сикорски клонинги за външни министри, като по този начин се увеличава натискът върху Москва и се подсилва американското превъзходство, което беше поизбледняло от войната в Ирак насам и завръщането на Русия сред големите международни играчи под ръководството на президента Путин.
И все пак, когато Русия отговаря на тази агресивна политика на обкръжаване и се опитва да предпазва легитимните си интереси, тя бива обрисувана като агресор. Новината, че Русия е придвижила ракети с малък обсег „Искандер”, способни да носят ядрени бойни глави, близо до границите на ЕС в отговор на плана за ПРО, накараха говорителката на Държавния Департамент Мари Харф да заяви „Настойчиво призоваваме Русия да се въздържа от стъпки, които дестабилизират региона”. Подобно заявление от страната на САЩ – специалистите по дестабилизация – е „наистина безценно”, отбелязва Кларк и добавя „само си представете ако Русия предприемаше подобна политика на „обкръжаване” спрямо САЩ”.
Представете си…
Представете си фурора, който биха предизвикали руски политици, пътуващи до граничещите със САЩ Канада и Мексико, за да взимат участие в анти-американски протести, призоваващи за смяна на режима и замяна на актуалните правителства с такива, които са обещали да подпишат търговско споразумение с Русия и да скъсат връзките със САЩ. Представете си също ако Русия планираше да изгражда ПРО в Мексико. Или ако Кремъл спонсорираше опозиционните партии в Канада.
Когато Обама беше избран за президент за първи път, имаше надежди за разведряване на отношенията между САЩ и Русия. По време на конфликта в Грузия през 2008 г., когато руските сили бяха разположени да посрещнат грузинската агресия срещу Южна Осетия, фанатичният неоконсервативен кандидат за президент Джон МакКейн провокативно обяви: „Днес всички сме грузинци”. Барак Обама обаче остана по-предпазлив. През септември 2009 г. Обама бракува плановете на Буш за ПРО, и това бе приветствано от тогавашния руски президент Дмитри Медведев като „отговорен ход”. И само месец по-късно вицепрезидентът Джо Байдън беше на посещение в Полша, за да извести за нова, по-мобилна система за ПРО. Оттогава САЩ упорито отказват да предоставят на Русия напълно разумните уверения, които тя търси относно тези планове.
Абсурдната идея
Идеята, че се нуждаем от система за ПРО в Европа, която да ни защитава от Русия, е абсурдна. Най-големите заплахи за мира през последните 20 години не идват от Русия, а от САЩ и най-близките им съюзници – атакували редица държави от бивша Югославия до Либия. И заплахата продължава да идва от САЩ и съюзниците им. Разполагайки с ПРО-щит и ядрени ракети, един войнствен американски президент, подстрекаван от неоконсервативни съветници и военното лоби, би могъл да се изкуши да предприеме изпреварващ ядрен удар срещу Русия – знаейки, че ПРО-системата ще осигури защита от руския ответен удар.
С други думи, системата за ПРО, която уж е за възпиране на атака, прави атаката по-вероятна. Нищо чудно, че най-фанатичните войнолюбци на Запада толкова я харесват. Не бива да сме изненадани, че най-големите компании-доставчици за щита за ПРО са неоконсерватори и когато кучетата на войната на международната арена толкова се натискат за „система за отбрана”, всички трябва да сме разтревожени, посочва в заключение Кларк.
