Няма наплив от българи към Лондон, само лондонска мъгла. И един гражданин от Столипиново не се е запътил даже, предаде тия дни „Фокус“. Развалиха ни емоцията пловдивските местообитатели.
Няма грипна вълна и епидемия, много са здрави българите тая зима. Опитите за насочване на вниманието в тази посока не сполучват добре.
Няма и кинти, на всичкото отгоре. 60% от нас са останали без пари след празниците, според проучване. Вярно е. Усещането е, че скоро не просто ще „няма“, ами ще е „много няма“.
Няма да има коалиционно споразумение между БСП и ДПС, засега. Не ни и трябва, освен ако не е с една единствена точка: Оставка. Но го няма.
Няма да се случат безумията в програмата на властта като още и още ранно пенсиониране или промяната в данъчните ставки, които биха ядосали доста хора. Не още, но вероятно никога, за щастие.
Няма скоро да се върне водещата сила на протестите от последните дни, а именно чужбинските българи. Но какво от това, нова ще се намери. Граждани, лумпени, соросоиди, студенти, емигранти…
С декемврийските сметки за ток и орките пак ще излязат и пак ще стане масово.
Няма обаче нищо да се получи. Защото „няма“ е дълбоко вкоренено в мозъците, в сърцата и в задниците тук. „Няма“ is a must.
Необичайно, но това се брои, хората обичат да се радват, страдат и най-вече говорят точно за всичко, което го няма. Ако го има, са нещастни, но ако го няма, е голяма тема. Купон.
Няколко са нещата, които със сигурностги има: Пиянски махмурлук, държавен махмурлук, протестен махмурлук и екзистенциален махмурлук, обединяващ първите три.
