За изградил се самостоятелно човек в свят на лоши хора, решението на списание Forbes да обяви Владимир Путин за най-влиятелния „омбре” (бел. ред. – от испански „мъж”) на планетата, рискува да тласне неговия всеизвестен мачо-темперамент до точката на кипене. Това пише в коментара си за класацията на американското списание, международният наблюдател на вестник The Guardian Саймън Тисдъл.
Нисичкият руски лидер няма нужда от допълнително напомпване на егото. Руският президент вече се изживява в ролята на миротворец, след като той (и други) успяха да убедят сирийския режим да предаде химическия си арсенал, за да избегне американски военен удар.
Този двуостър дипломатически преврат се предполага че е основната причина редакторите на Forbes да му дадат първото място в тазгодишния списък от 72-ма, пред Барак Обама, Си Дзинпин от Китай и папа Франциск, в този ред. Явно забравят, че сирийската гражданска война продължава да бушува необезпокоявано, зареждана с руски оръжия.
Слабостта на Путин към снимките по гол торс, яздещ едри мустанги или загледан от високо в сибирско диво животно с мощно огнестрелно оръжие в ръка играе в полза на имиджа на мъжката мощ. Както и незабравимото впечатление, което направи на Ангела Меркел (№ 5 в списъка на властта), когато се появи на една от първите им двустранни срещи с огромно куче до себе си.
Селекционният комитет на Forrbes изглежда способен да преглътне всичко това. Те очевидно са и много впечатлени от решението на Путин да предостави закрила на Едуард Сноудън, разобличителят на АНС.
„Всеки, който е наблюдавал тазгодишната партия шах върху темите Сирия и разкритията за АНС има ясна идея за променящата се динамика на индивидуалното влияние (между Путин и Обама)”, заявява редакторът от Forbes Каролин Хауърд.
Логиката й обаче е трудна за следване. Постъпката на Сноудън беше продиктувана от съвест и принципи – не точно начинът, по който Путин върши нещата. Хората, които следват съвестта си в Русия на Путин имат тенденция да завършват в затвора, както могат да свидетелстват мнозина негови политически опоненти и 30-те активисти на Greenpeace от протеста в Арктика.
Възходът на Путин идва на фона на спад на котировката на Обама. Колебливата му (на Обама) позиция за Сирия му коства подкрепата на Конгреса и в чужбина, докато „затварянето” на правителството на САЩ, когато президентът изглеждаше заложник на събитията, разгневи американската общественост и разклати световните пазари.
Но от признанието за Путин от Forbes, списание което ужким защитава свободното индивидуално предприемачество, че е „мъжът, утвърдил контрола си над Русия”, направо ми падна ченето. Ако влиянието се измерва на базата на успешното налагане на авторитарно управление, то тогава Ким Чен Ун от Северна Корея трябва да е № 1 на Forbes. Саддам Хюсеин и Йосиф Сталин трябва да получат почетни награди.
От гледна точка на истината, влиянието на Путин е имагинерно – изкуствен идол, издигнат и поддържан от фаланга кремълски слуги и поддържан от бързо изчерпващите се приходи на Русия от петрол и газ, и от дори по-репресивна хватка върху гражданското общество и медиите.
Бивш британски посланик в Москва заяви в свое интервю за The Guardian наскоро, че икономическата мощ на Русия се свива заради задълбочени структурни проблеми, недостиг на инвестиции и изтичане на капитали и мозъци, както и размити демографски тенденции, които политиките на Путин са засилили.
„Предположението, че Русия е станала по-отстояваща позициите си, е вярно”, заявява сър Ендрю Ууд, посланик на Великобритания в Москва от 1995 г. до 2000 г. „Дали това се дължи на слабост или сила? Слабост, по-вероятно. В резултат на задълбочаващи се проблеми в икономиката, вътрешни проблеми и напрежения”, казва още бившият дипломат.
Влиянието на Русия в Близкия Изток от времето на Студената война беше доста засенчено от САЩ, откъдето идват и усилията на Москва в защита на режима на Асад. В Азия, Китай и Индонезия са новите големи играчи. В Африка пак Китай.
Дори в Източна и Южна Европа, опитите на Русия да упражнява натиск върху бившите си съюзници и сателити се провалят. Полша, бившите Източна Германия и Чехословакия, Литва, Латвия, Естония, България, Румъния, Сърбия (както и останалата част от бивша Югославия) и Грузия вече се обърнаха на Запад, докато Украйна и Молдова се очаква да влязат в орбитата на Европейския съюз на срещата на върха във Вилнюс през ноември.
Концепцията за влияние на Forbes изглежда странно усукана около уважението към други индивиди. Жени като Меркел (5), Дилма Русеф от Бразилия (20) и Соня Ганди от Индия (21) са правилно подбрани. Но в списъка не намира място Хилъри Клинтън, бивша първа лейди и държавен секретар на САЩ, която може да стане следващия американски президент.
Твърдението, че Дейвид Камерън (11) или Марио Драги (кой?) (9), или крал Абдуллах на Саудитска Арабия имат повече глобално влияние от международния профил на Клинтън е просто смешно.
