На 10 ноември хиляди студенти преподаватели и граждани излязоха на „Поход на справедливостта” по централните улици на София. Митингът, отбелязал промяната от 1989 година, поиска промяна и сега. В същия ден един руснак на 29 години закова с пирон тестисите си на Червения площад в Москва и също поиска промяна. Нито една от демонстрациите не я получи, но търсенето продължава.
Убеден в идеите на анархизма, артистът и активист Пьотр Павленски вярва, че властта трябва да бъде поставена в задънена улица – да не разбира какво се е случило и как да постъпи оттук нататък.
Той смята, че това може да се случи с протест, защото околната ситуацията зависи от всеки един индивид поотделно. А ако властта престане да подчинява и да бъде инструмент на насилието, то тя ще престане да бъде власт.
„Жилото“ се свърза с Пьотр Павленски и той се съгласи да отговори на нашите въпроси.
Разкажете ни повече за себе си, за вашата идеология и начина, по който я изразявате. Имате ли политически виждания?
Ако говорим за основата на моята идеология, то най-важната част е отговорността. Оттам започва всичко и тя сама по себе си е критерий за взимане на решения. Защото след поемането на отговорност за себе си, неизбежно идва разбирането, че животът ви зависи от ситуацията, в която се намирате. И тъй като вие самите сте част от тази ситуация, то вие сте отговорни за това, което се случва не само с вас лично. Неизбежността от смъртта предопределя поемането на отговорност за цял живот.
За да възприемаме живота адекватно, трябва да помним, че той е само един, само тук и сега и човешкото тяло може да бъде унищожено всяка една минута от смъртта. Най-ценното нещо, което човек може да има, е неговото време. И само той носи отговорността как да го използва.
Признавайки неизбежността на смъртта, стойността на времето и поемането на отговорност за решенията си, човек може да се справи със своето безразличие, тъй като така той осъзнава, че неговите решения винаги зависят от ситуацията, в която се намира.
Ако човек не определя самостоятелно отношението си към заобикалящата го среда, това решение за него ще вземе някой друг, а по правило то никога не облагодетелства този, който сам се е отказал от инициативата.
Държавата и различните религиозни институции се крепят за сметка на измамените индивиди, които се поддават на системата за информационен контрол и, направени на глупаци, позволяват да им се отнеме единственото, което истински им принадлежи, получавайки в замяна разграфено и предрешено съществуване в качеството им на биологически материал „уверен в утрешния ден и компенсацията за своите лишения на небето”.
Какво искате да кажете, да покажете на властта, на обществото?
Стремя се да покажа модела на отношенията между властта и обществото. Властта като инструмент на насилието винаги се стреми да подчини обществото. Ако властта престане да подчинява и да бъде инструмент на насилието, то тя ще престане да бъде власт. Тъй като съм в Русия, то най-добре познавам руската специфика на репресивната политика по отношение на обществото.
Руските представители на властта не се интересуват от репутация и етика, те открито изразяват своята неприязън към обществото и търсят пълно подчинение на огромно количество различни хора. В други държави властта също е инструмент на насилие, но формата на контрол значително се различава. Там се използват конвенционалните обществени пътища за поддържане на комфортен жизнен стандарт.
Каква е реакцията на държавните органи към вашите протести? Чувствате ли се под натиск?
Към днешна дата срещу мен има образувано наказателно дело. В каква посока ще се развие то, не мога да кажа, но предполагам, че властите ще се постараят да подходят към този въпрос доста внимателно, тъй като няма върху какво да изградят пропагандната си кампания срещу мен в медиите. Те ме обвиняват в „подбуждане на омраза и вражда към някаква неопределена социална група”, хората откровено се смеят на това.
