Последната размяна на реплики между отцепническата Приднестровска република и Молдова, отразяват растящото напрежение между двете страни, на фона на натиска на втората да продължи с Европейската си интеграция. Комитетът за държавна сигурност на Приднестровието публикува изявление на 15-ти януари, в което настоява, че Кишинев се готви да осигури на НАТО достъп до военните си бази. Молдовски официални лица отхвърлила тези твърдения като „неоснователни” и обвиниха Тираспол, че „ескалира напрежението в зоната за сигурност” на Приднестровския конфликт.
Тези напрежения се очаква да се увеличат в следващите месеци, въпреки че пречките за смислено интегриране на Молдова към Запада най-вероятно ще задържат споровете между Кишинев и Тираспол на риторично и дипломатическо ниво.
С тези думи започва коментарът на агенцията за геополитически анализи Stratfor за ситуацията в Молдова и пречките, които поставя Русия пред европейската й интеграция, на което „Жилото” обърна внимание в свой коментар в брой 36-ти от началото на декември.
Историята на конфликта
Молдова и Приднестровието са в конфликт от едностранното отделяне на вторите след разпада на СССР. С военната подкрепа на Русия, Приднестровието победи Молдова във въоръжен конфликт през 1992 г. Оттогава Москва поддържа военно присъствие в територията и оказва финансова подкрепа на Приднестровието, въпреки недоволството на Кишинев.
От години Молдова се опитва безуспешно да интегрира Приднестровието. Няколко европейски държави, най-вече Румъния и Германия, лобираха от името на Кишинев за постигането на споразумение с Тираспол, но Русия отказва да изтегли военното си присъствие от територията, заради стратегическото значение на Приднестровието за интересите на Москва в региона.
Резултатът е патова ситуация, която не отчита никакво развитие от няколко години. Последните години обаче, Молдова отчита значителен политически напредък с появата на про-западния Алианс за европейска интеграция. Тази коалиция, която разполага с мнозинство в молдовския парламент и има подкрепата едновременно на премиера и президента, изгради стабилни отношения с Европейския съюз. Сред най-значимите постижения е договарянето на споразумение за асоцииране и свободна търговия, което Молдова инициира през ноември 2013 г. и се надява да подпише през първата половина на тази година.
Познатата картина от пост-съветското пространство
Процесът на интегриране на Молдова към ЕС среща опозицията на две основни сили. Първата е Комунистическата партия, която е с уклон към Русия и управляваше страната до 2009 г. Въпреки че Комунистическата партия има по-малко места от Алианса за европейска интеграция (48 срещу 53), тя продължава да е най-голямата партия в парламента и разполага със значителна подкрепа в страната, предимно сред земеделците и бедните.
Втората опозиционна сила е Приднестровието, което, с руска подкрепа, е против и се опитва да подкопае про-европейските ходове на Молдова. Това е свързано с даване на приоритет на интегрирането на Приднестровието в конкурентния Митнически съюз на Русия, заради което на 26 декември беше приет закон, който дава приоритет на руското законодателство над местното – ход, насочен директно към подкопаване на опитите на Молдова да постигне споразумение с ЕС. Приднестровски и руски представители също така заплашиха със засилване на военното присъствие и проблеми със сигурността, ако Молдова продължи със западната си интеграция.
Тези позиции са в контекст на твърденията, че Молдова ще даде достъп на НАТО до военновъздушните си бази, въпреки че има много причини за съмнение в истинността на подобни изказвания. Съгласно конституцията си, Молдова е неутрална държава и следователно не може формално да се присъединява към военни съюзи или да предоставя територията си за военни бази на външни сили. За поправка на конституцията са необходими гласовете на 86 членове на парламента, което ще е непостижимо за Алианса за европейска интеграция, без подкрепата на комунистите. В допълнение, като малка страна в периферията на Русия и в непосредствена близост до руските войски в Приднестровието, малко е вероятно молдовското правителство да продължи с подобен дързък ход и да рискува военен конфликт – дори и да разполага с необходимите гласове.
За сметка на това подобни твърдения се вписват в непрекъснатата ескалация на дипломатическото напрежение, на фона на което Молдова продължава ориентацията си към ЕС. Същите ограничения, които възпрепятстват молдовското правителство да разглежда сериозно приемането на военновъздушни бази на НАТО, се отнасят и към Европейската й интеграция. Досега Русия е доказала способността си да нанася достатъчно значими икономически щети, за да отклони Украйна от курса й към европейска интеграция, точно преди подписването на споразумението. Москва разполага със същите икономически лостове срещу Молдова, както и допълнителната тежест на Приднестровието. Това предполага, че вероятността Молдова да продължи до края с европейската си интеграция е много малка, въпреки че и двете страни ще бъдат изключително критични една към друга, преди да бъде взета окончателното решение.
