Държавните глави на 15 карибски нации се събират днес в Ст. Винсент, за да разкрият плана си за внасяне на иск за репарации от Европа за страданията, причинени от транс-атлантическата търговия с роби, съобщава британският всекидневник The Guardian.
Програмата от 10 точки ще бъде обявена по време на среща на КАРИКОМ, регионалната политическа и икономическа организация в Карибския регион, и се очаква да бъде подкрепена единодушно, преди да започнат директни разговори с европейските държави.
Исковете ще бъдат насочени към Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия, Норвегия, Швеция и Дания, и ще бъдат подадени на основа на конвенцията на ООН за премахване на расовата дискриминация.
Изпълнител ще бъде лондонската юридическа фирма „Лий Дей” (Leight Day).
Сред исканията на към бившите търговци на роби са:
* Осигуряване на дипломатическа помощ за убеждаване на страни като Гана и Етиопия да предлагат гражданство на децата на хора от Карибите, които се „завръщат” в Африка. Близо 30 000 души вече са предприели пътуването е са получили големи обезщетителни пакети, но липсата на граждански права за децата им създава затруднения.
* Създаване на стратегия за развитие, която да подобри живота на бедните общности в Карибския регион, все още засегнати от пост-ефектите на робството.
* Подкрепа за културния обмен между Карибите и Западна Африка, за да се помогне на карибските жители от африкански произход да изтарядат наново чувството си за историческа принадлежност и идентичност.
* Подкрепа за усилията за ограмотяване и подобряване на образователните нива, които са крайно ниски в карибските общности.
* Осигуряване на медицинска помощ за региона, който се бори с високи нива на хронични заболявания, хипертония, диабет от тип 2, които комисията по репарациите на КАРИКОМ свързва с последиците от робството.
Едно от най-важните и трудни искания е европейските държави да поднесат формални извинения за действията си в превозването на милиони мъже, жени и деца от Африка към Карибите и Америка през ХVІІ и ХVІІІ век. Подобен външнополитически ход не е предприеман досега от нито една от бившите западни колониални сили.
В интервю за The Guardian председателят на работната група, натоварена със съставянето на 10-те точки за репарации, сър Хилъри Бекълс разказва, че планът ще създаде полета за диалог с държавите, покровителствали търговията с роби. Според британският лорд информацията, че карибските държави се опитват да изнудят огромна сума пари от Европа е невярна.
„Британската преса беше обсебена от идеи, че трябва да очакваме европейските нации да бъдат изнудени с милиарди долари. Ние не се съсредоточаваме върху финансовите транзакции. Повече ни интересува справедливостта за хората, които продължават да страдат на толкова много нива от социалната стълбица.”
Най-положителен отговор на исковете за репарации от страна на европейските правителства засега е дошъл от Швеция, която е заявила официално „уважението си към процеса”, започнат от Карибите. Британското правителство за сметка на това е изразило скептицизъм по въпроса, като според позицията на външното министерство, изразена пред The Guardian е, че „отговорът не е в репарациите”, а „в намирането на общи пътища напред”.
