Президентът Росен Плевнелиев предприе истинска икономическа офанзива в бившия братски Виетнам, където е на официално посещение.
Рефренът, че страната ни само чака да си намери азиатски партньор, за да започне да изнася розово масло, вино и кисело мляко, обаче е крайно клиширан. Дори напомня на едни катарски разходки, потулени във времето.
Ще насърчаваме български туристи да посещават Виетнам, както и виетнамци да идват на почивка в родината ни.
Имали сме и меморандум за сътрудничество между Софийския и Ханойския университет и ще продължаваме да си сътрудничим в сферата на образованието.
Всичко това звучи много добре.
Само че България произвежда около тон розово масло годишно.
Българското мляко отдавна не е българско, нито пък е кисело в буквалния смисъл на думата. За виното може да се поспори, но испанска и италианска конкуренция отдавна не дава покой, дори на софийските разпространители на бг марки.
Бърза справка показва, че Виетнам е имал почти 5,5 млн. чуждестранни посетители само за първите девет месеца на 2013 г.
А БВП на страната за т.г. се изчислява на близо 359 млрд. долара. За българския уви, няма официални данни последните две години.
И за съжаление президентът Плевнелиев не може да предложи нищо конкретно нито на виетнамския бизнес, нито на българските производители.
Остава сътрудничеството в образованието.
Студентите във Виетнам вероятно ще пожелаят да почерпят челен опит от българските си колеги в окупирането на ВУЗ-ове. Ама надали!
Докато учещите висше образование тук зоват за оставки, на другия край на света България претендира да бъде порта за азиатски стоки на общия европейски пазар.
Дано поне азиатската държавна визита не бъде запомнена със снимка на президента с виетнамска партизанка, до която той гордо позира с пушка в ръка (справка: визита на председателя на Народното събрание Цецка Цачева през април 2012 г.)
А и изобщо да не споменаваме, че във Виетнам има отлични условия за лов…
