На фона на бурния дипломатически скандал между САЩ и Европа, свързан с обвиненията с подслушване, германската държавна компания Deutsche Telekom иска местните комуникационни фирми да започнат да си сътрудничат, за да защитят интернет трафика от чуждестранните разузнавателни служби.
Идеята идва едновременно с разкритията от миналата седмица на германското издание Der Spiegel, че американските тайни служби са подслушвали телефона на германския канцлер Ангела Меркел, от 2002 г. насам.
Агенция Reuters коментира, че новата инициатива е изправена пред трудна битка, ако не иска да остане просто маркетингов подход.
Концепцията не предвижда да ограничава германските граждани докато сърфират интернет страници базирани върху сървъри в чужбина – като социалната мрежа „Фейсбук” или търсачката „Гугъл”, посочва агенцията, като отбелязва, че идеята на Deutsche Telekom се сблъсква и с нежеланието на конкурентните телекомуникационни компании да се включат в инициатива, която ще налага споделянето на мрежова информация.
Нещо повече инициативата на Deutsche Telekom се сблъсква с една от основните концепции на съвременния интернет – глобалният трафик преминава от мрежа на мрежа благодарение на безплатни или платени споразумения, без да се съобразява с националните граници.
„Балканизиране“ на интернет
Ако повече страни вземат решение да се „оградят” в глобалната мрежа това ще доведе до „Балканизиране” на интернет, ощетявайки откритостта и ефективността, които го правят източник на икономически растеж, смята Дан Камински, американски експерт по сигурността.
Контролът върху интернет трафика най-често се забелязва в държави като Китай и Иран, където правителствата се опитват да ограничат съдържанието, до което техните народи имат достъп, като изграждат защитни стени и блокират социални мрежи като „Фейсбук” и „Туитър”.
Deutsche Telekom, която е на 32 % притежавана от германската държава, вече е получила подкрепа за проекта от местния телекомуникационен регулатор, на основание че потенциално ще предостави на клиентите си допълнителни възможности.
През август компанията лансира и услугата „имейл, направен в Германия”, която кодира електронната кореспонденция и регулира трафика ексклузивно през местни сървъри.
Държавният шпионаж – чувствителна тема в Германия
Държавният шпионаж е много чувствителна тема в Германия, която има едни от най-стриктните законодателства за неприкосновеност на личния живот, до голяма степен благодарение на живите спомени за подслушванията, извършвани от ЩАЗИ, тайната полиция на Източна Германия, където е отгледана Ангела Меркел.
Въпросът доминира дискусиите по време на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, като провокира Меркел да настоява за сключване до края на годината на споразумение „срещу шпионажа” между Вашингтон, Берлин и Париж.
Докато скандалът продължава да се разраства, интернет и комуникационни експерти посочват, че реториката надхвърля практичните промени, които могат да се очакват от проекта на Deutsche Telekom. Над 90 % от интернет-трафика на Германия остава в границите на страната, посочват специалистите.
Други смятат, че предпочитанията на Deutsche Telekom да й бъде плащано от останалите интернет компании, за да пренася трафика до крайния потребител, вместо да се използват безплатните споразумения за взаимен обмен (peering) влиза в конфликт с целта информацията да остава в пределите на Германия. Ще е много по-евтино германският интернет трафик да преминават през Лондон или Амстердам, където да бъде прихванат от чуждестранни шпиони.
Според експерт по въпросите на личните данни в Deutsche Telekom, германският оператор трябва да подпише споразумения за свързване с още три телекомуникационни компании, за да направи възможно националното пренасочване.
Имиджът на пазител на Deutsche Telekom
Едновременно с това, въпреки че се представя за националния пазител на личните данни на потребителите, опитът на Deutsche Telekom в тази област е спорен. През 2008 г., директорът по сигурността на компанията Клаус Трезшан беше осъден на три години и половина затвор, заради ролята си в скандал с подслушването на телефоните на ръководители и членове на борда на директорите на Deutsche Telekom, т. нар. „Телекомгейт”.
Говорител на Deutsche Telekom заявява пред Reuters, че аферата с Клаус Трезшан е причаната компанията да е работила толкова усилено последните години в областта на неприкосновеността на личните данни.
Но докато „рутърите” и „суичовете”, които насочват трафика, могат да бъде програмирани, най-популярните онлайн услуги не са направени, за да се съобразяват с границите.
Интернет компаниите често пъти разчитат на няколко дата-центрове, за да поддържат цялата си операция и не и избират местоположението на основание това на клиентите, а по-скоро на евтина електроенергия, хладен климат и високоскоростни широколентови мрежи.
Пътят на информацията
За справка ако жител на Мюнхен използва „Фейсбук”, за да разговаря с приятел на 500 км от него в Берлин, трафикът ще премине през един от трите масивни дата-центрове на компанията, на 8 000 км разстояние в Орегон, в Северна Каролина или близо до полярния кръг в шведския град Лулеа. Профилите на европейските потребители не се съхраняват задължително в шведския център; вместо това през дата-центровете се преразпределят различните функции на уебсайта, като игри, съобщения и постинги, за да се подобри ефикасността.
По същия начин имейли, изпращани през Gmail на „Гугъл”, между двама германски граждани, най-вероятно ще бъдат пренасочени през един от трите дата-центрове на компанията във Финландия, Белгия или Ирландия.
Единственият начин да се промени това е Германия да изисква локален хостинг от уебсайтовете, драстичен ход, който според експерти, все още не избран от германските лидери. От Deutsche Telekom отказват да коментират, дали ще лобират за подобно решение.
Бразилският президент Дилма Русеф, разгневена от информациите, че САЩ са шпионирали нея и други бразилски граждани, инициира законодателство, което ще принуди „Фейсбук”, „Гугъл” и други интернет компании да съхраняват данните на местните потребители на територията на страната.
Едно от възможните решения е европейските лидери да подсилят мерките, предвидени в закона за неприкосновеност на личните данни, който се разработва от близо 2 години. Доста по-втвърдена версия на законодателството беше гласувана от Европейския парламент миналата седмица.
Франция и Германия може и да успеят да убедят останалите държави членки за завършване на новите правила за информацията до 2015 г., коментира в заключение Reuters.
