Бившият земеделски министър Мирослав Найденов е един от хората, който бързо се ориентира накъде духа вятърът в последните месеци от недовършения мандат на ГЕРБ и побърза да обърне палачинката, заговаряйки за безобразията, вършени от бившия му вътрешен колега Цветан Цветанов.
Този чевръст пирует му осигури най-малко две преимущества пред доскорошните му съпартийци – благоразположението на повечето медии, като към „жертва“ на режима, и възможността да се радва на безоблачно съдебно бъдеще въпреки многобройните съмнения за злоупотреби, извършени с неговото знание в земеделския сектор.
Както сигурно си спомняте, скоро след падането на Бойко Борисов от власт, прокуратурата обяви, че води дело срещу Найденов за подкуп, служебна злоупотреба и принуда. От обвинението дори намекнаха, че досега това разследване е било „мачкано“, тъй като почти 4 години стояло на трупчета срещу неизвестен извършител, при положение че той си е съвсем известен.
Скоро след огласяването на тази информация, свидетелстваща за ефективността и безкомпромисния подход на новия главен прокурор Сотир Цацаров, Найденов изведнъж стана нещо като защитен свидетел, след което се озова натресен в средата на поредния СРС-скандал покрай участието си в онзи разговор в Банкя – между него, Борисов и експрокурора Николай Кокинов.
Основа тема на седянката им бяха слуховете за това – какво разследващите планират да скалъпят на наш Миро. В ролята на отчитащия се бе Кокинов, който осведомяваше събеседниците си, че по-малкият проблем на Найденов е делото срещу него, а по-големият – проверката на съмнително бързо забогателите му PR-ки Кристина Спасова и Лора Димитрова.
Тук, всъщност, стана и ясно, че бившият земеделски министър има безрезервно доверие на „Криси“, въпреки че из Съдебната палата се носели слухове, как тя обмисля да го даде на прокурорите, а в замяна да се избави от дело за поръчките си, дадени й от аграрното ведомство.
Скоро след този разговор се случиха две неща, които допълнително създадоха впечатление у публиката, че Миро, известен с един неособено приятен прякор, визиращ доскоро живо същество, няма от какво да се притеснява.
Първо, Софийската градска прокуратура реши, че няма данни, по които да разследва двете млади, но пък явно доста кадърни PR-ки. И второ – същата прокуратура прецени, че няма и данни за престъпление в разговора между Борисов, Найденов и Кокинов. И всичко си отече в медийния канал по живо, по здраво.
Тези дни обаче в медийното пространство се появи една информация, която ни накара да се замислим за това кой с какви привилегии се ползва пред иначе строгата, справедлива и непримирима пред буквата на закона Прокуратура на Република България.
Оказало се, видите ли, че всъщност редовите обвинители съвсем не били толкова убедени в девическата невинност на Кристина Спасова. Даже напротив – цели две прокуратури, при това все висшестоящи спрямо Градската, сметнали, че по този случай има данни хем за длъжностно престъпление, хем за пране на пари. И даже постановили проверката да бъде възобновена и превърната в баш разследване. И това преди около два месеца, в които очевидно благосклонната към Миро Градска прокуратура така и не е намерила време да изпълни тези указания, четем в редица сайтове, сред които segabg.com и mediapool.bg.
И какво излиза сега – „Криси“ не била чак толкова чиста, според прокуратурата. Ами тогава защо така снизходително са се отнесли към нея. Дали е само от симпатия и възможно ли е да се окаже, че Найденов също е бил толкова симпатичен на Градската прокуратура. Или пък редът е по-скоро обратен – Миро с онзи прякор й е станал симпатичен на първо място, а оттам и „Криси“. Защото ако това се окаже вярно, ще излезе, че както е имало чадъри по времето на ГЕРБ и Борис Велчев, така продължава да ги има и при БСП, ДПС и Сотир Цацаров.
