Преди повече от месец името на Христо Стоичков беше намесено в тежък 150 000 тона дървесина скандал. Бизнесменът Красимир Дачев обяви пред bTV, че футболистът получил продукцията без конкурс миналата година с любезното съдействие на „отличника” сред лобистите и ГЕРБо-отстъпник Емил Димитров.
Стоичков и Димитров никога не са крили близки отношения, няма да използвам думата приятелство, защото нестабилността му като понятие, когато става въпрос за дружески бизнес, политически или друг тип сложни интереси, е повече от висока.
Но да се върнем на онзи скандал преди повече от месец. След като Дачев посипа медиите с лесно запалим прах, произведен от „свидетелски разкази на доставчици на дървесина”, Стоичков и Димитров използваха правото си на отговор и разбира се, отрекоха твърденията.
Бившият футболист обяви, че в живота си никога не се е занимавал с дърва, само с дърводелци на терена. Тогава той обясни, че скандалът бил сглобен от бизнесмена Дачев, за да натрупа популярност на негов гръб. Както бе запалена искрата, така и бързо угасна.
Повече от месец по-късно обаче Стоичков обяви, че зад „тази работа” стои Бойко Борисов – в интервю на Валерия Велева за вестник „Преса”, публикувано в четвъртък. Започнало с на пръв поглед логичен повод – скандалът с бившия клуб на футболиста Парма в Италия, то още на третия въпрос се връща към БГ драматизма.
В съвсем дружелюбен разговор на „ти” Стоичков посочва Бойко Методиев Борисов, отрича отминала близост с него и обещава да го „подреди” след „още малко”. Оказва се, че бившият премиер се е присъединил сред дърводелците на терена, защото все още не сме забравили, че двамата ритаха заедно благотворително през 2010 година.
Цитирам интервюто от третия въпрос, тъй като първите дава са чиста проформа:
„– Тази история с дърводобива откъде изскочи? Защо Красимир Дачев те обвини, че миналата година си получил 150 000 тона дървесина без конкурс?
– Това е работа на Бойко Борисов.
– Тук май бъркаш. Не мога да повярвам, че той стои зад това обвинение.
– Това си е твой проблем. Сега ще видиш какви неща ще изкарам. Ще изчакам още малко и ще разбереш Бойко Методиев Борисов как ще го подредя.
– Извинявай, но допреди година ти беше близък с Борисов, хвалеше се с вашето приятелство, подкрепяше го в политиката му. Спомняш ли си наше интервю на стадиона преди две години, когато ми казваше, че Борисов е типичният човек, роден за победи, че той иска да постигне нещо в тази държава, да обедини хората. Какво се промени оттогава между вас двамата?
– Никога не съм бил близък с Борисов. Кажи ми в какво съм го подкрепял? Това, че съм го завел в Пловдив, то беше, защото исках там да построя стадион. А той домъкна всичките политици около него да си правят реклама на мой гръб. В София, когато правих презентацията за този стадион в Пловдив, пак ги домъкна. Аз по митинги на ГЕРБ не съм ходил. Ако той си мисли, че една сбирка на ГЕРБ в Плевен, където съм бил, е митинг, жестоко се лъже. Аз отидох в Плевен заради Цецка Цачева, защото много я уважавам и защото ми е добър приятел.
– И все пак не ми отговори на въпроса какво се пречупи между вас? Впрочем защо не се реализира идеята ти за стадион в Пловдив?
– Това ще го разкажа по-късно. Още не е дошло времето. Аз бизнес от Бойко не съм искал. Спя си спокойно. Но тепърва ще излизат много неща около Борисов.
– За които и ти знаеш?
– Знам, но това не е мой проблем. Времето ще покаже дали Борисов е бил прав или крив.”
Тук смятам, че е необходимо да бъдат припомнения няколко публично известни факта за отношенията на политика с футболиста, които явно за интервюиращата не са повод за въпроси.
След като бяха партньори на футболния терен през 2010 година, през 2011-а се зароди идеята за друг тип колаборация между двамата, за която говори и Стоичков в интервюто. Политикът обеща да строи стадион в Пловдив, а футболистът да доведе инвеститори от Испания. След това футболистът влезе в спекулативния списък с вероятни спортисти-кандидати на ГЕРБ за президентския пост, а политикът призова медиите да оставят на мира „приятеля му Стоичков”. Малко по-късно политикът отдаде чест, като обяви, че „министър” е малка титла за Камата. Симпатиите бяха двустранни и в началото на 2012-а футболистът призна в телевизионно интервю, че харесва политика и партията му, защото „правят нещо”. Двамата се засичаха, случайно или не, по различни събития, докато траеше периодът на дружбата им.
Но както знаем от библейски времена приятелството и предателството вървят паралелно и участниците в тях влизат в който коловоз им е угоден спрямо ситуацията. Стоичков беше поканен да стане лице на студентски протести за реформи в политиката за младите, останали силно маргинални. Тогава той обяви, че щом се протестира, значи има защо. На въпрос какво мисли за оставката на кабинета на уж близкия му тогава Борисов, той отговори:
„Изобщо не ме интересува нито правителство, нито който ще да е. Аз съм безпартиен. Бяхме приятели? Ти мислиш ли, че не сме? Всеки си решава неговия път. Моя път съм го решил къде трябва да бъде. Щом хората са недоволни и протестират, значи има защо”.
Явно журналистът, задал въпроса, е мислил в правилна посока, тъй като само няколко месеца по-късно през вестник „Труд” Стоичков видя ръката на Борисов в унищожението на ЦСКА и му зададе три въпроса за участието на „Титан”. Само дни след това се прехвърчаха твърдения, че футболистът ще става лице на движението на Николай Бареков, с когото са си градски, и който стреля по Борисов в опит да реализира мечтата си да бъде премиер.
Връщам се към интервюто, което на моменти праща читателите към автентичната вербална атмосфера на футболен мач.
„– Като ги наблюдаваш политиците толкова дълго време и те се увъртат около теб, какво си мислиш за тях?
– Срам ме е! Срам. Срам. Ти какво си мислиш, че тези магистрали, с които се хвалят, ги направи Бойко? И с Бойко и без Бойковица Европейският съюз каза, че трябва да има магистрала до Бургас, и въпросът е приключен. Няма значение кой ще е на власт. Ами „Струма“ – да не би Борисов да е построил „Струма“? Вярно, че негови компании я правят. Но ЕС каза, че трябва да има път до Гърция, и ще го има. Откъде ще мине, това не ги интересува. Но те дори и пътя са го начертали.
– Е, ти посягаш на най-големия мит на Борисов. Защо го правиш?
– Ти не чуваш ли какво говорят хората – че само фирми, близки до Борисов, са участвали в строителството на магистралите! Направете проучване кои са тези фирми. Моя фирма в България един пирон не е забила. А ме набеждават за какво ли не.
-Даде ли под съд Красимир Дачев?
– Три дела съм му завел. И като почнат да се водят тези дела, ще видим кой първи ще се обади. Защото, когато отидох в Би Ти Ви на следваща сутрин след неговите клевети, в минутата, в която ми свърши интервюто и излязох от студиото, в 8,35 ми звънна Божката.
-Кой?
– Божката. Бочко.
– Не те разбирам
– Онзи от Банкя, аз му викам Бочко.
И какво ти каза Бочко?
– „Браво, Ице, много хубаво се защити!“ Теглих му една майна: ти като си го наредил, аз как няма да се защитя! Може ли да ми се обади в 8,35 – нетърпелив, следил внимателно какво ще кажа! Но когато бях при Карбовски и показах как мога да цепя дърва, не ми се обади – защото видяха какво мога да правя на дръвника. Този от Банкя, оня ибрик Флоров, оня подлизурко Цветанов – заради тях държавата е на това дередже”.
Останалата част от интервюто можете да прочетете на сайта на вестник „Преса”. Не разбрахме само дали интервюираният е бил почерпен с парче домашна баница…
