Че има нещо повредено в българската концепция за парламентарна демокрация последните две десетилетия, това го знаят и децата. По-мъдрите с основание ще припомнят героя на Алеко Константинов от края на ХІХ век, бай Ганьо, за да изтъкнат че синдромът съществува от много по-отдавна.
Най-често за виновник за обърканата ни концепция за самоуправление се посочва манталитетът български, с всичките му позитиви и кусури. Въпреки, че националният манталитет у другите народи подлежи на промяна и израстване през вековете, у нас като че ли някои негови черти остават в перманентна летаргия.
В частност това касае разбирането ни за републиканско управление, за парламентарна демокрация и не на последно място за граждански дълг.
Но ето. Дойде летото господне 2014-то. И в блажения 29-ти януари, президентът на републиката Българска Росен Плевнелиев предложи народът да проведе референдум, за да се опита да поправи неправдите, да върне вярата на огорчените от политиката и … още нещо.
Трите идеи на държавния глава – за задължително гласуване, въвеждане на смесена пропорционална-мажоритарна избирателна система и създаване на условия за електронен вот – идват в момент на пълно разединение на българите.
Половината население на страната не се интересува от политика, другата половина е отчаяна от всичко, което се случва. Обединява ни единствено безизходицата на съвременна България.
Не случайно и политическите партии веднага застанаха на противоположни позиции в мненията си за президентските предложения, макар с традиционно недъгави доводи.
От опозиционната ГЕРБ, партията излъчила „безпартийния” президент, подкрепиха идеята за референдум; от управляващото мнозинство на социалисти, фашисти и не-етнически политици я отхвърлиха. Последната група пише нов Изборен кодекс.
Реално погледнато обаче, част от предложенията на Росен Плевнелиев са напълно уместни. Задължителното гласуване наистина има как да поправи дисбаланса между избиратели и народни представители/общински съветници/кметове/президенти. Най-малкото защото по този начин действащата в България пропорционална избирателна система ще отразява правилно нагласите и желанията на народа.
Независимо от мнението на „кюстендилския законодател” Мая Манолова, че подобно предложение нарушавало конституцията, където гласуването е „определено като избор на всеки гражданин”.
Задължителното гласуване в България беше премахнато в началото на 1990-те, за да скрие горчивият спомен от задължителния вот по време на тоталитарното управление на страната. Навремето беше едно от исканията за демократична промяна. Както се оказа, грешно. Защото този спомен изчезна, но толкова други останаха трайно.
В демократичното общество гласуването е освен избор, право и задължение на гражданите, като делегиращи правомощията за управлението на бъднините си на конкретни хора. Както е примерно в Белгия, която по конституция е парламентарна монархия.
Въвеждането на смесена пропорционална-мажоритарна избирателна система обаче е парадокс. Освен ако няма да избираме Велико народно събрание на всеки четири години, за да променяме конституцията.
Мажоритарният вот наистина дава възможност за избор на личности, не на партийни листи, но със същия успех партиите могат да произвеждат и предварителни избори, за да избират по места желаните кандидати. Подобна схема няма да позволи повече достъп до политиката на малки партии и независими кандидати от досега, а напротив ще ги ограничи допълнително във възможностите им.
И накрая, но не на последно място – електронното гласуване. Модерна работа. Като електронното правителство. Малко напомня на комунистически пропаганден лозунг: „Всяко домакинство в България – с персонален компютър!”. И как да повярва мнителния българин, че няма да го хване вирус от компютъра, докато гласува. Или Волен Сидеров, че по този начин няма „да се крадат още повече гласове”.
За съжаление електронното гласуване е малко изпреварила времето си идея. Защото, ако трите предложения на президента бяха етапи от голям план за връщане на доверието на гражданите в политиците и институциите, тогава електронното гласуване щеше да е финалната права, която да се проведе след може би 10-15 години, когато демократичният процес в България е наистина стабилен.
Голямата мъгла обаче, започва сега. От ГЕРБ са готови да инициират подписка, ако предложенията на президента не бъдат одобрени от Народното събрани. Предвид изразеното вече мнение на управляващите, те най-вероятно няма да ги подкрепят. Същите обаче пишат Изборен кодекс, който най-вероятно няма да отразява исканията на мнозинството от българските граждани. Протестите ще продължат. А бай ви Ганя пак ще прави избори!
