Нов вот на недоверие срещу кабинета „Орешарски” ще бъде внесен от „конструктивната парламентарна опозиция” в лицето на фракцията на ГЕРБ по темата „Сигурност”. Сред основните доводи за избор на направлението за атака срещу правителството, изложени от лидера и бивш премиер Бойко Борисов през централни медии, е „прикриването на проблема с бежанците”, „безпардонните подслушвания” и … контрабандата, чиито размери „застрашават бюджета и фиска”.
Уви, подслушванията и контрабандата са вече злободневни и изтъркани теми от дневния ред на „българската парламентарна демокрация”. За сметка на това въпросът за бежанците изумява с безочието си.
Според Борисов сирийските бежанци „колкото и да са се изпарили, пак са си по градовете, пак са си по джамиите, пак са си тук”,
а отсъствието им от всекидневните емисии на медиите е в резултат на „команда на фамилията, да не се пише по тази тема”. Последното беше тълкувано от наблюдатели като индиректна нападка към медийният консорциум НБМГ на депутата от ДПС и бивш кандидат за „Агент №1” Делян Пеевски, и майка му, екс-тотализаторът Ирена Кръстева.
Тъжно впечатление прави, че освен с къса памет, от ГЕРБ явно могат да се похвалят и с хроничен синдром на безочие, активно изживявано от „ръководните фактори”.
За всеки средно-интелигентен човек в България е ясно, че бежанците от Сирия не са „изпарили” от територията на страната. Че не присъстват толкова широко по екраните, които гледат в ГЕРБ е по-скоро положително, предвид откровено шовинистката кампания, която се водеше срещу тях – видимо от некомпетентност.
По неофициална информация на „Жилото” в началото на декември е провеждана среща между ръководствата на най-популярните електронни и печатни медии в България, и тези на службите, на която е бил обсъждан именно въпросът за насаждането на негативно отношение към сирийските бежанци, благодарение на непрекъснатото им присъствие в емисиите, предаванията и броевете.
Г-н Борисов очевидно не е свикнал конкретна тема (като неговата личност), да излиза от фокуса на внимание на медиите.
Факт е обаче, че когато голяма частна медия с национално покритие обяви тема за сутрешен дебат пред аудиторията си: „Сирийските бежанци: напаст ли са неканените гости?”, единственото което ще предизвика е отрицателни нагласи в обществото. И без да е собственост на Делян Пеевски! Както се оказа.
Проблемът с приемането, настаняването и условията за пребиваване на бежанци в България се оказа симптоматичен за държавата.
Сирийският конфликт започна през пролетта на 2011 г. и до лятото на 2013 г, когато вълните несретници започнаха да достигат българските граници, близо 2 млн. души бяха вече напуснали страната. Над 1,5 млн. души са разположени в бежански лагери в съседните на Сирия Йордания, Турция, Ливан и отвъд.
До началото на 2013 г. правителството на Бойко Борисов, в лицето на външния министър Николай Младенов, се опитваше да играе активна конструктивна позиция на посредник в преговорите между Дамаск и опозицията срещу Башар Асад.
Сирийската опозиция дойде до България, поговориха, обсъдиха, а Николай Младенов след мандата си беше награден за заслуги като специален пратеник на ООН за Ирак.
Да, междувременно се случи атентата в Бургас и е само въпрос на спекулации, дали ливанската групировка „Хизбулла”, която е сред най-сериозните съюзници на режима на Асад, не използва мястото за „двоен удар” – един срещу изконния си враг Израел, и един срещу опозицията, и нейните европейски съюзници.
Формално погледнато обаче, г-н Борисов и неговия кабинет бяха тези, които трябваше да проявят външнополитическа далновидност (да съзнавам, какво пише) и да подготвят България за възможната бежанска вълна. По примера на другите европейски държави – като Италия и съседна Гърция, които много преди нас се превърнаха вход за сирийските бежанци към убежище в Европа.
Предвид всичките му кусури откакто е встъпил в длъжност, кабинетът Орешарски всъщност има по-малката вина за хуманитарната криза, настъпила с идването на близо 10-те хиляди подгонени от войната сирийци. Неадекватността в овладяването на ситуацията явно е патология на управлението в България.
