Заводи! Производство! Заетост! Звучи като един от онези едро изписани лозунги, които все още красят фасадите на някои по-стари панелки (най-често в комплект със стилизирани комини, мотокар, зъбчати механизми и българска роза). Уви, ако в тези избелели творения на комунистическата аутдор реклама има някаква естетика, в популизма на настоящото българско правителство няма. Грам.
Под знамето на реиндустриализацията, тръгнала в цяла Европа, БСП реши да ни върне към тези славни дни. Когато на запад от Кюстендил създават “на зелено” нови високотехнологични производства, у нас се изкупуват ръждясалите ламарини на “Химко” с цел да се върне от Оня свят и да се продаде на някой наш човек без никакви дългове. Пък той ако иска – да го реже за скарп (както навремето се случи със завода в Радомир) или да се възползва от държавната засилка и да завладява нови пазари. Днес няма куфарчета, няма “другари, назначавам ви за…”, има заводи, има реиндустриализация.
Впрочем, и кебапчета няма. Професионалният партиец и по случайност икономически министър Драгомир Стойнев нагледно показа как се купуват гласове преди избори – рече и отсече, че щом държавата не може да купи закъсалото частно предприятие “Ремотекс” в Раднево, ще назначи работниците му в държавните “Мини Марица – Изток”. Ей така – щрак, и са назначени. Нищо, че дружеството и в сегашния си вид е твърде нестабилно и преди година не работи половин месец заради стачка.
Може сега пак да има протести. Те, обаче, ще са след евровота. На него ще гласуват поне няколкостотин мъже и жени, които са доволни, че отново имат работа. Измамата няма да е лъснала.
Но, де да беше само купуването на гласове и облажването на Някой некадърник наш. Реиндустриализацията има и своята тъмна страна. “Международни компании имат силен интерес към разработката на българските уранови находища”, заяви преди дни Драгомир Стойнев в отговор на въпрос на депутат от “Атака”.
Уранов добив у нас няма от 1992 г. Рудниците са блокирани с много бетон, където е възможно, земята е рекултивирана, предприятията отдавна не работят. Освен това, обаче, в Софийско от старите мини и днес тече радиоактивна вода, флотациите са отровили не една и две реки, онкозаболяванията на места като Бухово все още са стряскащо разпространени.
И най-важното: ние този уран не можем да го ползваме за нищо. През целия социализъм той е изнасян в преработен донякъде вид към СССР. Там от него правели ядрено гориво, ядрени бомби или каквото им трябва. През годините именно руски компании винаги са били най-настойчиви в интереса си дали няма да започнем отново да копаем за ценния смъртоносен метал.
При сегашното състояние на държавата, това би било непосилно скъпо (десетки и стотици милиони само за отварянето на някои от рудниците), но и недопустимо опасно – покрай златната концесия се видя, че отговорните органи не са ни най-малко заинтересовани да следят за нарушения. Химическият коктейл от онези мини е опасен, но отпадъците от уранодобива са доста по-страшни.
Лошото е, че най-важната съставка за приготвяне на атомна бомба много лесно може да се “опакова” пиарски – енергийна независимост, обещания за приходи на световните пазари, високи заплати и никакъв риск за миньорите… Тези от Бухово в голямата си част вече са измрели, та не могат да кажат какво е наистина.
Накрая наистина всички ще са на плюс. Матушка Рус ще си има още един източник на ценен ресурс, родните посредници ще напълнят офшорните сметки, а обикновените хора и природата ще са положително заредени. Също и отрицателно. И електронеутрално. Знаете, алфа, бета, гама. За много поколения напред. Казано така, май хич не го бива за лозунг, камо ли за управленска програма.
