Генерал-майор Джамаа Джамаа не е бил популярен човек в Бейрут. Един от на-високопоставените офицери от сирийското разузнаване в Ливан преди изтеглянето на войските на Башар Асад през 2005 г., неговата щаб-квартира е разположена в хотел „Бо Риваж” в западен Бейрут и в град Анджаар, в долината Бекаа, където ливански мъже са отвеждани на разпит и по-късно се появяват отново – или не се появяват въобще – с липсващи зъби или нокти.
Така започва коментарът на близкоизточния кореспондент на британския вестхник „Индипендънт” Робърт Фиск.
Джамаа е бил верен и безмилостен апаратчик на бащата на Башар, Хафез, и убийството му при загадъчни обстоятелства преди седмица в сирийския конфликт не предизвика сълзи в Бейрут.
ООН е разпитвала Джамаа за убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири от 2005 г., в следствие на което започна сирийското изтегляне от Ливан. Но как е умрял Джамаа? Сирийската държавна телевизия съобщава, че е „станал мъченик, докато е изпълнявал националния си дълг да защитава Сирия и нейния народ, и да преследва терористи в Деир ел-Зур”.
Най-различни бунтовнически формирования – включително еднакво безпощадните разклонения на „Ал Кайда” – искаха да добавят името му към списъка си с убийства. Той е бил застрелян в главата от снайперист в източния сирийски петролен град. Други източници твърдят, Джамма е бил убит с бомба от терорист-самоубиец. Всичко, което можем да кажем със сигурност, е че тленните му останки, колкото е имало от тях, са били погребани в хълмовете над Латакия, където е бил роден. Колко време ще ни трябва, за да научим истината?
Достигнах до този въпрос заради тайната, която все още забулва Алжирско-Френската война за независимост от 1954-62 г., когато един жесток окупационен режим води война срещу еднакво жестока и убедена в правотата си алжирска съпротива, водена от Националния фронт за освобождение (FLN). Френските офицери се задоволяват с оргии от мъчения, докато алжирската опозиция се избива помежду си – както и французите – в сталинистка чистка на хиляди техни последователи, заради съучастие с френската окупация. Десетилетия наред французите отказват да коментират една от най-недостойните войни – цензурирайки собствените си телевизионни програми, ако говорят за мъчения – докато последвалата диктатура на FLN публикува единствено детински сводки за героизма на неговите „мъченически” кадри. Французите, разбирате ли, са воювали срещу „тероризъм”, докато FLN е воювал срещу бруталния Голистки режим.
Сравненията, разбира се, не са точни. Но за последните месеци, забележителен феномен направи своята поява в Алжир. Десетки възрастни алжирски ветерани от конфликта, приключил преди малко над половин век, започнаха да се обръщат към малки печатници в градовете Алжир или Оран, с лични ръкописи, съдържащи плашещи свидетелства за ужасяващата война, в която са воювали и в която собствените им офицери са измъчвали и убивали техните другари. Съперничещите алжирски бунтовнически групи – не както „Сирийската свободна армия” и ислямистите в северна Сирия в наши дни – съща са се избивали помежду си.
Да вземе за пример смъртта на Абан Рамдан. Архитектът на Алжирската революция, приятел на френския философ и революционер Франц Фанон, организатор на конгреса в Сумам, който създава първото независимо алжирско управление през 1956 г., Рамдан – толкова взискателен към своята личност, колкото и към безкласовата революция, която помага да започне – е убит в Мароко на следващата година, предполагаемо от французите. В продължение на десетилетия той е възхваляван като мъченик, който е загинал „под френските куршуми”. Но сега бивш член на FLN се осмелява да разкрие имената на истинските му убийци: Крим Белкасем, началник на трета вилая (област) на FLN; Абделхадиф Бусуф, „бащата на разузнаването” във всички алжирски вилаи, който е осъдил мнозина от собствените си другари на смърт; и Лакдар Бен Тобал, водач на съпротивата, който по-късно участва в мирните преговори с французите в Евиан.
Тук се появява и злокобната фигура на Си Салах, началник на вилая 4, който е бил убеден – от френското разузнаване, макар и да не знаел това – че стотици от неговите мъже са били колаборатори. По лично нареждане на Си Салах, близо 500 негови другари са измъчвани до смърт или екзекутирани. Но Си Салах, опасявайки се, че военното крило на FLN може да бъде победено от французите, тайно започва преговори с Де Гол – след като той самият е убит, пак предполагаемо от Франция, но почти със сигурност от FLN. Френският разследващ журналист, Пиер Дом, говори за „крайната срамежливост на алжирските историци” и разказва как алжирски издател е заявил, че му липсва куражът да публикува книга за инфилтрирането на FLN.
„През 2005 г. дойде един човек при мен”, разказва издателят пред Дом. „Отказах ръкописа му, защото беше пълен с имена, „X измъчва Y” и така нататък. Представете си децата на „мъченика” – които вярват, че баща им е загинал от френски куршуми – да открият, че е бил убит при алжирски мъчения!”
Истинската история от много по-скорошната Алжирска война – между ислямистите и правителството през 1990-те (общ брой загинали 250 000, със сто хиляди повече отколкото в Сирия днес) – все още не може да бъде разказвана от алжирските историци. В наши работата е оставена на съвременните писатели, които загръщат фактите във фикция, за да разкрият истини за ужасяващия конфликт. Една подобна история – истински случай – е разказана в роман. Младши офицер в алжирската армия е ужким разкрит, че е предал другарите си на ислямистките бунтовници. Съпругата и децата му са отведени от селото им с военен хеликоптер до хълмиста местност, където е държан офицера. И там пред очите на семейството си, мъжът е завързан за дърво, полят с бензин и изгорен жив.
Колко дълго ще трябва да чакаме, тогава, за разкриване на тайните, заровени под развалините на сирийската война?
