Пореден епизод от разкритията „Сноудън”, по името на бившия консултант на американската Агенция за национална сигурност (АНС), който разобличи мащаба на електронния шпионаж, практикуван от САЩ по цялата планета: Le Monde се сдоби с част от документите на екс-агента.
С тези думи започва редакционният коментар на журналиста от френския всекидневник Le Monde Натали Нугайред по повод разкритията за масово следене на гражданите на Франция от американските служби. По данни на вестника в период от 30 дни, между10 декември 2012 г. и 8 януари 2013 г., АНС е записала 70,3 милиона телефонни комуникации на френски граждани.
Журналистите от Le Monde са работили от август насам в тясно сътрудничество с блогъра Глен Грийнуолд, който разполага с целия пакет документи, изнесени от Сноудън, и живее в Бразилия. Други международни издания, сред които британския Guardian, публикуваха в течение на годината различни аспекти на масовия електронен шпионаж.
Le Monde се концентрира върху начина, по който АНС е разработвала френски цели. Вестникът е създал екип от десетина журналисти, работили в две направления: историята на програмата на АНС за наблюдение „Призма”, обобщавайки някои елементи, вече изнесени от медиите,които си сътрудничат с Глен Грийнуолд; и шпионажът във Франция, извършван от американските разузнавателни служби, за който досега имаше твърде малко данни.
Разнообразното естество на документите и високо-технологичния жаргон налага всеки един от тях да бъде подложен на внимателно разглеждане и задълбочен анализ, за да се достигне до пълния им смисъл и стойност. Документите на АНС, с които разполага Le Monde, са дали основа и за разследване на територията на Франция. Потърсихме официална реакция на френските власти на тези информации. Le Monde смята, че обществеността не може да бъде държана в неведение за програмите за подслушване и шпионаж, чиито измерения са такива, че премазват всеки принцип на контра-тежест в една демокрация.
Нашият подход не е да търсим или практикуваме абсолютната прозразчност, което ще изисква публикуването по най-безотговорен начин на всички документи „ан блок”. „Разкритията Сноудън” нямат за цел да отслабят демократичните общества, а да ги консолидират, да разбудят съвестта върху рисковете за нашите ценности, които представляват тези масови събирания на данни, които позволяват да се четат като отворена книга животите ни, контактите ни, мненията ни. За Le Monde този подход се вписва в правата линия на разследванията от последните години, посветени на въпроса за публичните и индивидуалните свободи.
През юли вестникът публикува свое разследване върху наблюдението на електронните и телефонните комуникации, извършвано от Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE – бел. ред. – френското външно разузнаване). Да разкажеш историята на секретната електронна „война”, която се води зад кулисите на нашите демокрации, означава и да подчертаеш липсата на задълбочен политически дебат по въпросите за следенето на гражданите.
Свободата на комуникация и правото на конфиденциалност на кореспонденцията е крайъгълен камък във функционирането на демокрациите. Систематичното нахлуване в личния живот е подход на тоталитарните режими, както ни напомня филма „Животът на другите”, описващ практиките на „Щази” в Източна Германия. Подходът на медиите, намесени в разкритията Снодуън се сблъсква със сериозни критики. В Обединеното кралство, полемиката се вихри с пълна сила, след като директорът на МИ5 определи работата на медиите по този въпрос като удар усилията на тайните служби срещу терористични и други заплахи за международната сигурност. Le Monde, също както Guardian, отхвърля тези твърдения.
Защото начинът, по който тези информации се подбират и разпространяват след един основен принцип: нито един от разкритите документи не дава подробности за начина, по който АНС шпионира автократични държави, като Китай и Русия или недържавни организации, които представляват заплаха за сигурността. Правилата, утвърдени от Едуард Сноудън и Грийнуолд, към които се присъединява Le Monde, са основани върху принципа на отговорността. Не става въпрос за излагане на риск сигурността на САЩ и техните съюзници, а по-скоро за осветяване на тайните програми за шпионаж, разработвани от една демократична страна, независимо дали се отнасят към нейните граждани или тези от съюзните държави.
Над 12 години след атентатите от 11 септември остава въпросът за намирането на баланс между национална сигурност, граждански свободи и право на информация. Парадоксът в аферата „Сноудън”, както знаем, е че бившия агент, издирван от американското правосъдие, потърси политическо убежище в Русия, страна с репресивен режим. Но гарантирайки, както наскоро в интервю за New York Times, че не е предал нито един документ на АНС на руските или китайските власти. Едуард Сноудън се вписва в един подход на „биещия тревога”, загрижен за обществения интерес и демокрацията – а не в служба на външни сили.
Спазването на този параметър е фундаментално и ще бъде изпитан с времето. Документите, предадени от Сноудън концентрират вниманието върху един сериозен залог: сега, когато мощта на новите технологии позволява планетарния „Big Brother”, е от изключително значение да се коментират посегателствата, извършвани от този феномен върху нашите свободи. И да се направи така, че органите на сигурността в демократичните държави са рамкирани от ефикасни процедури за парламентарен или съдебен контрол. Все още сме далече от това.
Тази загриженост важи и за дейностите на американските интернет-гиганти, които са могли да предоставят подкрепа на АНС. Съвместно с Le Monde, Глен Грийнуолд искаше да допринесе за това събуждане на съвестта. Във Великобритания и Германия разкритията за събиране на лични данни от АНС, както и участието на специалните служби на двете страни, провокираха оживен дебат. Можем да се надяваме, това да се случи и във Франция. И да се самосезира Европейския съюз.
