Аз съм ебем ти и журналиста.
Хванаха ме да помагам за кризисния пиар на семейство Станишеви и ме закачиха за Моника да я разхождам по телевизиите с децата й.
Хубав клиент е Моника, мога да кажа – стриктен, без претенции, по-големи от на Мадона или Лейди Гага. Напротив – в работата си с нея открих един земен човек, открит, сърдечен. Знаете ли, тя се радва на такива дребни неща в живота като специфични поръчки или посрещане на предизвикателства с обществени средства. Толкова е мило.
След известното гостуване на кафе и сополи при Гала, реших да вдигна летвата още – заведох Моника Станишева в предаването на Наталия Симеонова.
Срещата между тези велики жени произведе небивал трясък – версия на Големия взрив или оргазъм по “Космополитън”.
Всички останаха много доволни, най-вече аз, понеже направих ебем ти и въртележките с кетъринга и пиар-мажоретките, дето се водеха екип на продукция.
***
Двете красиви успели жени се прегърнаха и целунаха, появи се волтова дъга и сложихме началото на това знаменито сътрудничество.
Наталия, издокарана в стил фройдистко порно, топирана и страховита, веднага настани гостенката си на дръзко розово диванче:
– Разкажи ми за любовта си, Моника. Обясни на нашите чаровно-интелигентни зрители кое на света обичаш най-много?
Моника трепна и отвърна:
– Моите врагове твърдят, че най-много от всичко обичам парите и затова съм се омъжила първо за банкер, след това и за… да го наречем бизнес партньор – според враговете ми. Но аз ще попитам: нима Бойко Борисов и Цветелина Бориславова не бяха партньори в бизнеса? Нима любовта им премина през България без никакво икономическо и финансово влияние върху страната? Но какво създадоха всъщност те, какво остана от тяхната връзка? Аз съм родила четири деца и се снимам с тях по телевизиите, а между Бойко и Цветелина остана само празно пространство и магистрали на отчуждението!
– Магистрали на отчуждението! – повтори в удивление Наталия. – А ти винаги си слушала сърцето си и парите са били на второ, трето и четвърто място! – прошепна тя. Въобще Н. Симеонова доста шепне в предаването си, вероятно го намира за неустоимо притегателно.
– Аз винаги съм слушала и сърцето, и разума си – потвърди и допълни Моника. – Но при всички положения при мен нещата стоят по този начин: първо химията, после счетоводството. Никога сметката не е изпреварвала поръчката за булчинска рокля. Никога не съм позволявала гешефтът да надделее над чувствата. Женила съм се по любов и по съвест.
– Ти си невероятна жена! – отново зашепна хипнотично Наталия. – Жениш се за приказно богат, после за приказно влиятелен и грам повече от минималното не те интересуват парите и връзкарството, отворените врати… Но не ми каза кое на света обичаш най-много…
– Най-много обичам семейните ценности.
– Така си и знаех – разплиска се в някаква сиропирана интонация Наталия.
– И пак ще уточня за моите врагове, недоброжелатели и клеветници – продължи Моника. – Семейни ценности не са само банкови сметки и схеми. Какво значи да превъртиш няколко милиона, ако нямаш близки да ги споделиш, и деца, които да възпиташ в просветен и добродетелен разкош. Предай нататък! Нали това е лозунгът на предаването ви.
– Предай нататък! – повтори Наталия, замаяна от чувства. – Тук, приятели, няма да чуете лозунги на омразата!
– Защото аз страдам, Наталия – поде нишката на сопола Моника. – Аз знам, че сега навън бият деца и жълтите павета се обагрят в алено. От това ме боли, това ме ранява като чорап с тухла. Седя на твоето противно диванче и страдам за младите разгневени хора!
– Поезия! Това е поезия. – Извика Наталия и топираната й коса щръкна зловещо. – Искам едър план с разплакано лице! Това ще е моят шедьовър, това е живопис: Моника Станишева лее сълзи сега!
По страните на многодетната майка потекоха бистри ручеи с едри пъстърви.
– Млади хора – започна обръщението си Моника. – Аз съм майка и обичам еднакво всичките си деца. Така ви обича и Майка България, тя не иска да се делят децата й. Аз родих деца на банкер и деца на премиер в оставка, аз подадох ръка на падналия Сергей, сега вие му подайте ръка, прегърнете се и стига сте се карали за химери. Има неща по-важни от абстрактния морал и непосилната справедливост. Млади хора, вместо помия и обърнати контейнери, вместо кръв и ненавист, правете деца, а не война!
Това беше кулминацията. Последваха други режисирани изстъпления, включени бяха разбира се и децата.
Големите се държаха толкова възпитано и повтаряха заучените реплики така мило и непринудено, че всеки средноинтелигентен зрител разбираше: те няма какво друго да кажат.
Малките бяха чаровно непокорни в рамките на добрия вкус.
