Защо един световен лидер е готов да рискува личното си очерняне, изолирането на страната си и вероятно тежки икономически санкции, за мъгляво парче земя? Много просто – петрол и газ. И рисковете дори не са толкова големи, предвид перспективите за печалба. Запасите от евтин и достъпен газ в Сибир започват да се изчерпват. Затова операцията в Крим се планира от Кремъл от шест години. Дори изграждането на газопровода „Южен поток” към България ще струва с 20 млрд. долара по-малко, ако премине по суша през кримска територия, а не под Черно море. Тези заключения правят базираните в Киев британски журналисти Мартин Нън и Мартин Фоли, за електронното издание EUObserver, под заглавие „За какво въобще му е на Путин Крим?”
Руският президент Владимир Путин вече изгори 54 млрд. долара, похарчени за подобряване на имиджа на Русия по време на Зимните олимпийски игри в Сочи. Агресията му предизвика руската борса и рублата да се сринат, принуждавайки централната му банка да похарчи нови 12 млрд. долара, за да подкрепи националната валута.
Общата стойност на Кримската авантюра ще излезе над 70 млрд. долара – и много повече, ако Западът наложи сурови санкции. Ако трябва да се вярва на Путин, кампанията в Крим, и потенциално други части на Украйна, е за защита на етническите руснаци от крайно-десните елементи на новата власт в Киев.
Звучи правдоподобно, докато не погледнеш как се отнася със собствените си хора у дома.
Русия има сериозни социални проблеми – злоупотреба с алкохол и наркотици, ниво на ХИВ/СПИН – но страната не прави практически нищо, за да помогне. Етническите малцинства да обект на презрение. Гей-руснаците са принудени да се крият. Хора близки до Путин имат големи богатства, но 20 % от населението живее под линията на бедността.
Очевидно обикновените руснаци не са му основен приоритет.
Трябва също така да се отбележи, че руската крайно-дясна партия, ЛДПР, водена от Владимир Жириновски има повече места в парламента на Русия, отколкото има крайно-десни депутатите в този на Украйна.
Тогава какъв е истинският интерес на Путин в Крим – полуостров, отчасти пустиня, отчасти планина, наполовина територията на Белгия, познат на някой европейци с военна история или сладки вина, но труден за повечето за позициониране на картата?
Какъв е потенциалният му интерес в Южна Украйна, която е предимно земеделска земя? Или Източна Украйна, която е дом на старите съветски въглищни и стоманени индустрии, които също се нуждаят от огромни инвестиции.
Путин също така говори за историческите връзки на Крим с Русия и руския Черноморски флот.
На като оставим пропагандата настрани, отговорът е много по-прост: петрол и газ.
Анексирайки украинска територия на брега на Черно море, Путин анексира и правата върху всякакви находища на горива в морските зони. А има знаци, че Черно море съдържа много богатства.
Енергийни компании като ExxonMobil, Chevron, Shell, Repsol, и Petrochina започнаха да демонстрират истински интерес към сътрудничество с Киев за разработване на находищата. Подобни интересни залежи бяха разкрити и в руската акватория на Черно море, край Новоросийск, както и на румънска територия. Компанията Trans Euro Energy дори откри комерсиално разработваеми количества природен газ и под самия Кримски полуостров.
Едновременно с това запасите от евтин и достъпен газ в Сибир започват да се изчерпват.
Но дори Путин да не извлече и капка от новите си територии, заграбването на земята ще означава, че „Газпром”, неговият енергиен шампион, ще контролира как, кога, и от кого може да се извършва това.
Това ще означава, че който и да управлява Украйна, никога няма да може да оспори монопола на Путин върху енергийните експорти от региона.
Петрола и газа също така хвърлят допълнителна светлина върху интересите на Путин спрямо кримското пристанище Севастопол.
То е добра отправна точка за Черноморския флот към Средиземно море. Но също така е дълбоководно пристанище, способно да обслужва необходимите подводни сондажни операции, необходими за експлоатацията на офшорните залежи на Украйна, на 100 км навътре в морето.
Отгоре на всичко на територията на Крим са разположени и три огромни соларни електроцентрали.
Шопинг-листът в Източна и Южна Украйна дори е по-дълъг. За тези региони се предполага, че съдържат около 45 трилиона кубически метра газ, от общо 49 трлн. куб. м., с които разполага Украйна.
Те също така съдържат: експортни терминали в пристанището на Одеса; военни корабостроителници в Николаев; крупна петролна рафинерия; силози за експорт на зърно; хидроелектрически централи; две от най-големите атомни централи в Европа; мащабни подпочвени залежи от метан, но също така магнезий, въглища, и желязна руда.
В допълнение Путин ще спести 20 млрд. долара като изгради газопровода „Южен поток” по суша през Крим, вместо под Черно море, към България.
Според някои вътрешни източници от Кремъл, Кримската операция се е подготвяла от шест години.
Трудно е да се сложи цена на съществуващите и потенциалните печалби от Крим, както и от Източна и Южна Украйна, като се добавят и морските зони. Още по-трудно е да пресметне тяхната стратегическа и идеологична стойност.
Но може би цената от 70 до 100 млрд. долара е сравнително ниска, предвид колко къса памет имат Европа и Америка, завършва коментарът на Мартин Нън и Мартин Фоли.
