Нека се представя.
Всъщност няма да се представям, аз съм журналист, името ми е Evil Dick.
Аз съм ебем ти и журналиста. Засега това е достатъчно.
Шматкам се тия дни по протести и окупации, та срещам индивиди всякакви, стари познати от едно време, повече или по-малко неясни субекти с идеи най-разнообразни.
Та срещнах оня ден един, дето хич не помня откъде го познавам и дали въобще го познавам, но той хич не почувства дистанция между нас и дори, смея да кажа, започна да ми задава интимни въпроси за заниманията ми, доходите, възгледите и т.н, като за всичко някак излизаше, че сме на едно мнение и дори той отдавна се интересувал какво мисля по тоя или оня въпрос, за да започне да мисли и той в същата секунда по този начин, защото знаел колко морален съм, честен, талантлив и прочие.
Аз съм ебем ти и журналиста, а той пък е ебаси публиката, ама карай. Усетих го, че клони към оферта.
Както обсъждахме надве-натри икономическата обстановка и най-влиятелните българи, Офертьорът (така ще го наричам) внезапно ми предложи да се включа срещу 50 лв. в някаква потребителска групировка, която ползва намаления в тия и тия търговски обекти – примерно 20 % отстъпка според статута на самите заведения в групировката.
Намаленията се ползват в широк кръг обекти на умерения безсмислен разкош – някои заведения сравнително известни, други очевидно създадени за малко; локации за бързо и бавно хранене, автосервизи, мивки и промивки, спа-клизми и масажи по чизми. Някои услуги, които се предлагаха с отстъпка, бяха, струва ми се, без особено широк хоризонт и перспективи, но все пак за потребител човек може и да е полезно, знам ли – аз лично нямам нужда от стайлинг на веждите и адамовата ябълка.
Офертьорът ми представи пълен списък на търговските обекти, където членовете на групировката ползват намаления (списъкът го има и в интернет, любимият ми обект е Автосервиз “Тънка лайсна”).
Аз, естествено си почесах с отстъпка десния тестикул.
Точно сега бил последният изгоден момент да се включа, защото групировката се разраства и членовете ще станат много, а в момента може много да се печели от това.
Общо взето схемата е такава. Притежавайки карта за намаление, примерно в някоя пицария, отивате там прегърнати група студенти или контрастуденти, все едно, всички те консумират според вкуса и възможностите си.
Правите ебем ти и сметката, тя се плаща поравно и в пълен размер от всички. Но като регистрираш цялата сметка от пицарията на своята членска карта (с която се ползва намалението), автоматично ти се привеждат 20-те процента (т.нар. “отстъпка”) на твоя лична банкова сметка. Това става през една много хубава банка, както и да е.
Тоя индивид ме върнА в 6-и клас (Луканов!). Описваше ми дълго и обстоятелствено устройството на потребителска пирамида в сложна йерархия с паяжинообразно разпределение и преразпределение на материални стимули, в която пирамида най-важното е по някакъв начин да насочваш потребителски потоци в тия и тия обекти за обществена консумация, срещу което ползваш такива и такива привилегии.
Не съвсем пълна каша, някои неща звучат доста логично, но като цяло работата остро ухае на Володя Стоянов в зала “Фестивална”. Както и да е, мисълта ми е, че всички тия хора съществуват, извършват някакви по-едри или по-дребни въртели, а между другото могат да ти говорят за какво ли не – пърформънси, морал, райни майни…
Аз се почесах с подобрения на още едно интимно кътче от грешната плът и оставих човека да си делка кинтопространството.
***
Финалът на тази история е донякъде драматичен, но в никакъв случай – отвлечен от основната линия на разказа.
Едно момче колега отиде при дилъра си да плати данък здраве, защото бичеше халтури по 100-150 на ден и не виждаше начин да извършва всичко това на тавряз глава.
Дилърът му – пословично честен момък с протегната ръка към вдовици и грешници, този път бе някак душевно открит и склонен към почерпушки.
Така и така – каза дилърът – ти всеки месец оставяш при мен толкова и толкова пари. Ако ми ги даваш авансово, можеш да ползваш 10 % отстъпка от кантара. А ако ми дадеш толкова и толкова пари вход, можеш да ползваш пожизнено добавка, едва ли не венозно, а предлагаме отстъпки и в клиники за възпалени синуси, продадени ануси и прочие – ти си журналист и познаваш живота.
Аз съм добра инвестиция – никога не са стреляли по мен, камо ли да ми режат ушите или да ме разтерзават. А съм на цели 23 години, с широко бъдеще и достойна професия за параван – млад меринджей. Помисли добре! – и той заля клетото момче с тарифни планове и турбоинжекциони за лоялни клиенти. Всичко звучеше логично и изтъкано от корпоративна коректност.
Двамата приятели почувстваха общата си кръвоносна система.
Моят колега влезе в схемата и трябва да ви кажа, че лошо му се пише. По-жиз-не-но! По-жиз-не-но! По-жиз-не-но!…
