Докато иранският поет Хашем Шаабани се бореше от клупа на бесилото за последна глътка въздух преди две седмици, човек би се замислил, как оценява той мнението на западните лидери, че президентът на Иран Хасан Роухани е умерен. Какво точно означава „умерен”, би могъл да си помислил Шаабани, за един режим, който заклеймява един поет като „враг на Бога” и го обесва?
Това пише днес за електронното издание The Daily Beast Дейвид Кийс, изпълнителен директор на правозащитната организация „Advancing Human Rights”.
Най-безумното е, че по логиката на иранските власти, Шаабани е трябвало да бъде убит. Той е критикувал Бог и наказанието за богохулство е едно: смърт.
От техническа гледна точка Шаабани е критикувал режима заради репресиите срещу етническите араби в провинция Кузистан, но тъй като правителството се смята за наместника на Бог на Земята, съдбата му е ясна. Не случайно се нарича теокрация.
Ислямският духовник и бивш ирански парламентарист Ияд Джамал ал Дин веднъж ми каза следното за върховният лидер на Иран:
„Аятолах Хаменей е същият човек като мен. Той е духовник и аз съм духовник. Но той казва „аз съм представител на Бог”. Казани от него тези думи не ми дават покой. Всички вие (в Америка) спите спокойно, защото не си давате сметка, какво означават тези думи.Аз знам. Означават, че той се смята за прав, а другите за грешни. И сгрешилите трябва да умрат. Трябва да бъдете победени и унищожени.”
Президентът Роухани и външният министър Мохамед Зариф играят сериозна постановка, за да демонстрират предполагаемата умереност на Иран. Говорят пред лъскави конференции в Давос и Мюнхен, поддържат профили във „Фейсбук” и „Туитър” (въпреки че двете социални мрежи са забранени в Иран) и говорят за иранската отдаденост съм мира и справедливостта. Но иззад успокояващата реторика стои режим, който измъчва журналисти и обесва поети.
Докато световните сили се опитват да договорят споразумение с Иран, ще е хубаво да си спомнят за Шаабани. Каква е общото между обесването на един поет и преговорите за ядрената програма? Всичко. Отива до сърцевината на режима.
Може ли светът да има доверие в правителство, което не се доверява на собствения си народ? Може ли Западът да разчита на режим, който до такава степен се страхува от дисиденти, че ги екзекутира. Могат ли да бъдат поверени ядрени оръжия на убийците на Неда, младата иранка, чиято кървава смърт по време на протест, се появи в YouTube през 2009 г.?
Шаабан и над 300-те други иранци, екзекутирани откакто Роухани е дошъл на власт (бел. ред. – август 2013 г.), са ярките доказателства, че иранските власти остават толкова фанатични, колкото и опасни. Количествата студенти, блогъри и мирни активисти, които обитават затвора Евин са живото свидетелство за продължаващата бруталност на Иран.
Когато иранското правителство спре да се страхува от собствените си хора, тогава и ние няма да имаме причина да се страхуваме от него, завършва Дейвид Кийс.
