Като в песен на Георги Станчев, като месечния цикъл на десетокласничка от фризьорския техникум, като Закон за лустрацията, като план за спасяване на Кремиковци, трансферната политика на клубовете у нас отново може да се определи само с един израз – безвъзвратно закъсняла.
Валери Божинов в Левски, второто пришествие на Роберто Карлуш – също, Ди Вани ще възроди в ЦСКА спомена за Спас Джевизов, в Лудогорец взеха поредния холандски юноша, който по характер напълно отговаря на името на новия си отбор. Накратко – такова оживление на трансферния пазар, каквото не сме и сънували в дългите летни дни.
Обаче проблемът е там, че нови попълнения се взимат точно когато Северното полукълбо е най-близко до слънцето. А не посред зима.
Нима Колумб е отпрашил за Индия с Пинта, Ниня и Санта Мария с идеята някъде по средата на Атлантическия океан да спре и да им строи мачти? Дали Аполо 14 е отлетял към Луната само с Олдрин на борда, а Шепърд и Армстронг да са се присъединили към екипажа някъде по средата на полета?
Всеки сериозен отбор от Венецуела до Азербайджан си прави селекцията преди сезона, а в паузата най-много да разкара някоя безобразна издънка, да отдаде под наем неизползваем юноша, да подсили отслабена от контузии позиция, или да приеме неустоима оферта за ключов играч за много пари.
Погледнете дори психопатите с петродоларите от английската Висша лига. Ман. Сити и Ливърпул не взеха нито един нов през януарския трансферен прозорец, Ман. Юнайтед се принуди да се подсили с Хуан Мата – само един футболист, при това под угрозата да финишират в местата, даващи право на участие в несъществувация вече турнир Интертото.
Нашите параолимпийски бригади обаче пак решиха да строят от средата, както навремето на Солни пазар издигнаха сградата на профсъюзите. Започваш сезона с един отбор, а го завършваш с нещо съвсем различно. То обикновено така ни се получава – избираш цар, получаваш болшевишки лакей, гониш мутра – пристига олигархично-анадолска мъгла.
Да бяхте мислили през лятото, уважаеми мениджъри и директори от Подуяне до Делиормана. А за всички останали – да бяхте мислили през май.
