„Аз сам си избрах, тази съдба …” – знаете как продължава песента на група „Ахат”, „Черната овца”.
Тази 2014 г. ще отбележим четвърт век от навлизането в българското обществено съзнание на този неофициален ъндърграунд национален химн. Вечната песен на вечния протест. Не искам да ме разбирате погрешно. Не оспорвам по никакъв начин качествата на песента и приносът й, за изграждането на независим дух в младежите в България през поколенията. И се прекланям пред музикантите от „Ахат” за всичко, което са ни дали.
Искам да коментирам гледката на представители на три поколения почитатели на рок-музиката в известен столичен бар, които с пълно гърло припяват „Черната овца” на стерео-уредбата. „Мила Родино” звуча точно преди това и настроението беше много патриотично.
Винаги съм се възхищавал на символиката в текста на „Черната овца” през призмата на годините, които минават у нас. Имам честта да съм съвременник на излизането на албума „Походът” през 1989 г. като „млад хеви метъл” и песента ме е съпътствала с думите си оттогава.
Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят може да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ви поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт.
Не, аз не мога да съм като вас!
Винаги толкова актуално!
Това което ме накара да се замисля, гледайки тези от 18 до 40 и няколко годишни хора да пригласят на припева (повечето като че ли само тази част знаеха), е че със склонността си като нация да изопачаваме истините сами сме се вкарали в капан.
Възможно ли е всеки по-стойностен човек в България, в посочената възрастова група, да е прегърнал напълно идеята за „вечна черна овца”?
Нещо повече, чувал съм че в някои по-прогресивни/”космополитни” храмове на другата национална културна идентичност – чалгата – „Черната овца” звучи „на равна нога” с поп-фолк мантрите. Което означава, че концепцията на песента може да бъде прегъната през всяка културна призма – масов хит!
Тъжната констатация обаче е, че както сме разединени като общество през последните години, с все по-задълбочаващи се пропасти в общото съзнание на „социума”, всеки пригласяйки си „Аз сам си избрах …” предполага, че като народ, безвъзвратно вървим към пропаст. Като стадо от „Черни овци”.
В заключение: Ако искаме да направим поне един опит да се отърсим от съзнанието на наложения ни „преход” България има болезнена нужда от нов неофициален ъндърграунд национален химн. От творци с муза, която да обединява, а не да разединява. Нещо, което да ни извади от овчия ступор.
Защото нацоналните протести и желанието за промяна имат нужда от своите химни.
Послепис: А след Химна на Република България и „Черната овца”, пуснаха „Бате Гойко” и всички отново пяха с пълно гърло.
