Годишните световни срещи на българските медии, организирани от БТА, траят от три до пет дни като селска сватба.
Софийското издание от 2013 г., което преминава под мотото „Медиите и националните каузи”, не е изключение от правилото.
С тази разлика, че тазгодишният избор на място – България – позволява на много повече медийни демагози да се включат в „конструктивното” бръщолевене.
Олигархия в политиката – олигархия в медиите
Лицемерието на „традиционните” медии в България отдавна е утвърдена мерна единица в поведението им спрямо аудиторията.
Така и промотираният от БТА дебат по време на втория ден от годишната среща, озаглавен „Социалните мрежи – новото гражданско общество“, с лектори Георги Лозанов и Ивайло Дичев, не изневери на правилото.
Бумът на социалните мрежи у нас като средство за информация, е подобен на този в държави живеещи под диктатура, от „Третия свят” или изживяващи „Арабска пролет”. И причината за това е съвсем истинска – обществото в България живее под интелектуалния диктат на масмедиите вече две десетилетия и им няма доверие.
Стратегът на медийната свобода в България, председателят на СЕМ Георги Лозанов, смята, че „новите медии започват да работят като долна камара на парламента. Социалните мрежи дават възможност за пряко политическо представителство на хората”.
Нещо повече, те „дават възможност политиците да бъдат прескочени и гражданите да се превърнат в представители на самите себе си, да застанат директно пред институциите без посредничеството на политици”.
Проблемът с това твърдение е, че в нашето обезверено и разединено общество, социалните мрежи просто допринасят за общия хаос. И то именно поради липата на емоционална спойка в обществото, изсмукана най-безобразно от „традиционните” медии и 20-годишният им паразитизъм с политическата класа, в пълен разрез с интересите на обществото.
Къде попадат „националните каузи” в тази схема и кой ще ги регулира? СЕМ, със стандартите си срещу простоватия език в масмедиите, дезинформацията, клеветите и общото безхаберие на информиращите!?
Визията на г-н Лозанов едва ли достига толкова далече.
Защото у нас медиите работят толкова сериозно и отдадено да „(дез)информират” за онова, което виждат пред очите си, че са забравили защо съществуват по презумпция. Като коректив на властите, пазител на обществения интерес и витрина на моралния ракурс на нацията.
И в тази група попадат както „традиционните” (утвърдените от години присъствие) медии – печатни и ефирни – така и ново-появилите се последните години, „нови медии”, както ги нарича г-н Лозанов.
Ключовата дума в тази формула е „гражданско общество”, но уви става въпрос за химера.
Хипотетичният термин „Четвърта власт” не е формулиран от Конституцията на нито една държава.
В основният закон на Република България е посочено, че „медиите са свободни и не подлежат на цензура” и с това се изчерпва в общи линии участието им в държавното управление. Ролята им е друга, поне на теория. Но не и у нас.
У нас те служат от години единствено, за да запълват информационния вакуум, за най-различни, съмнителни или не, интереси.
Как се узурпира „национална кауза”
Най-ярък пример за това как се узурпира национална кауза е политиката на конкретна частна медия от няколко години да е двигателят на превъзпитаването на екологичното самосъзнание на българина. Каузата звучи благородно и ако не обслужваше конкретни интереси, би трябвало отдавна да е „национална” – т. е. не частна.
Вместо това инициативата, години след лансирането си, служи единствено за маркетингови разработки – „дайте ни идеи за проекти пред ЕС, пък ние ви даваме фотоапарат”!
СЕМ? КЗП? Глас в пустиня!
Докато зад инициативата „Спасете Иракли!” застанаха само граждани и за няколко години, без особена медийна подкрепа, успяха да привлекат вниманието към въпроса.
Следва продължение
