За девета поредна година БТА събира български медии по света и у нас, за да се видят, да си поговорят, да пийнат и да похарчат „едни” пари за организацията. Участват също спонсори и политици – за да е пълна картинката.

И освен за пряко ангажираните в тях (участниците и кетъринга), смисълът от тези ежегодни сбирки остава загадка за здравомислещия човек.

Но, на първо място, хубаво е, че се прибраха у нас. Сериозно – световна среща на българските медии в Чикаго, Рим или Мадрид – каква е ползата!?

На второ място обаче застава по-сериозното: мотото на тазгодишния форум е „Медиите и националните каузи” – ха сега, де.

А какво е национална кауза?

Версия Едно

Според г-н Максим Минчев, директорът на БТА, през последните две десетилетия българският народ „се е обединил около две национални каузи – приемането на страната в ЕС и НАТО“, и е време за ново начало.

Директор на медия, избиран от парламента, при настоящото (а и при което и да е) управление, едва ли ще каже нещо, с което да излезе от политическото клише.

Но нека бъдем откровени – приемането на България за член за Организацията на Северноатлантическия договор не е събитие от фундаментално значение за мнозинството българи. Най-малкото защото през 2004 г., когато то стана факт, беше свързано със съкращаване на въоръжените сили, ограничаване на суверенитета на страната и формално погледнато ни даде „Атака“ и Волен Сидеров. Другото, което може да се добави е Афганистан, Ирак и тн.

За приемането на страната в ЕС също не съм убеден доколко народът беше обединен. Че актуално сме най-големите оптимисти за европейското ни бъдеще в целия Съюз, няма спор. Но самият процес, в очите на българите беше представен от медиите като проста аритметика – „вземат ни АЕЦ-а, но ще ни оставят домашната ракия“. Кауза, не ще и дума!

Друг е въпросът, че от 2007 г. насам, в масмедиите, членството на България в ЕС се изразява само в „спиране/пускане на средства“ и никакво реално проследяване на събитията, които ни ангажират със Съюза.

Иначе спасяването на медицинските сестри в Либия беше много по-сериозна „национална кауза“, отколкото посочените от г-н Минчев, но това е мнение на човек, неангажиран с политиките на спонсора.

Версия Две (в кратце)

Втората значима „визия“, изказана по време на годишната среща на БТА в София, е на министъра на образованието, г-н Петър Стоянович, който открито пледира „следващата национална кауза на България“ да са културата и образованието.

Дали всъщност това, което искат да кажат тези отдалечени от реалността хора, че не национална кауза, а национална доктрина трябва на България. Обща концепция, която да обеднява действия и усилия в конкретна посока, с цел постигане на резултат на национално ниво.

Някой недостатъчно започнат с тънкостите на българския език „пиар“ обаче е подвел журналистическите и политически мастодонти и отново в ефира се говори „на кило“.

Е не е фатално! В крайна сметка кой се интересува какво „ала-бала“ се казва на Годишната среща на българските медии и какво произтича от това, нали!? Или бъркам?

Разкритие

На да подходим различно!

Да предположим, че „утвърдените/традиционните“ български медии, ведно с политиците, всъщност знаят какво се опитват да кажат. Макар и на първи прочит да звучи само като пожелание.

България има болезнена нужда от национална доктрина, която да формулира приоритетите на страната, предимно във вътрешнополитически план. Относно активността ни външна дипломация, тя все повече ще е директно подчинена на наклоните в Брюксел и в големите столици на ЕС – Берлин, Париж, Лондон – така че да я оставим на мира, засега.

Вътрешнополитическата доктрина на България за следващите 5, 10, 15 години трябва да формулира на първо място какви българи възпитаваме – в семействата, в училищата, в обществото?

Какви ценности – културни, традиционни и духовни – изповядваме като нация и как ги предаваме на следващите поколения?

Как браним идентичността си, без да се затваряме за външния свят? Как ще запазим и разширим богатството на езика си в глобалния свят?

Тази национална цел/кауза, за която говорят цитираните господа, трябва да е формулирана като предначертан план, който подлежи на редовно преразглеждане и в изготвянето на който са участвали и участват на равна нога гражданите, академичните среди, юристите, политиците и журналистите.

Това, за да се случи при сегашната обществено-политическо-медийна действителност, ще са необходими почти невъзможни усилия. Освен ако ….

Следва продължение