Лицето Орешко е де юре премиер, а по статукво – нещо като лявото орехче под свинската опашка на олигарха ми Янко. Ше ме прощавате, че говора малко академично – де факто с елементи на метонимия.
Както сте забелязали, той даде тия дни интервю на Льо Монд, средна хубост от пиарска гледна точка. Решихме върху добрата база да изградим още по-красива надстройка и организирах едно интервю на Орешко за френския вестник Льо Свинкс от Нова Българска Група за Бързо Реагиране – медиен конгломерат, специализиран в палачинковата акробатика и контролираното навеждане.
Вестник Льо Свинкс е френски единствено по отношение на неговата публицистична интромисия, осъществявана чрез активен пасивизъм.
Там е въведен един такъв подход – фактически за изтръгването на свободното слово от гърлото на журналиста се извършва т.нар. процедура De profundis (лат. – от дълбините).
Това не е лесна журналистика с плъзгане по повърхността – дълбоко проникване!
Още веднъж се извинявам за научните термини в изложението ми – просто бях днеска на дискусията за медиите при президента и като послушах пет минути Гого Лозанов, ми се прииска да се обеся на папийонката му.
***
Възложих интервюто с Орешко на една млада надежда, майсторка на взезапното клякане с врат като на Виталий Кличко и то в момент на най-интензивна обществена дейност. Иначе симпатична и ерудирана журналистка, доколкото симпатията е крайно субективно чувство, а ерудицията – относително понятие.
***
